Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
Как да рекламирам?
        
Всички теми
Към тема
 Теми - forum: Архив
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: Julius   
Дата:   19-05-06 17:02

Introduction

Photographic equipment in the glorious mechanical era consisted of parts that transformed energy into movement and used mechanical components to convey information. A spring released energy to set a shutter curtain in motion. A needle driven by a rotating wheel informed the user about the correctness of the exposure settings and the position of a pin on a rotating axle informed the shutter mechanism to set a shutter speed of 1/30. With the introduction of electrical and later electronic components, many moving parts in a camera were replaced by electronic circuits, often more reliable and more accurate than the mechanical parts they replaced.

Photographic technique did not change substantially however. The chemical process of interaction between photons and silver-halide molecules embedded in transparent gelatine layers stayed the basic technique for capturing information about the world. Photography could claim to be the only process that used mechanical means to capture an image without human interference beyond setting the exposure and framing the scene. The use of the solid-state sensor to capture a scene and transform this result into a visible image did change the photographic process substantially. A paradigm shift was initiated but is still not accepted with full implications for the state and future of photography.

Antonio Perez, chairman of Kodak gave a presentation recently at CES, Las Vegas, where he even went a step further and declared that the full benefit of digital imagery (infoimaging as it is often referred to) will evolve only after abandoning the analog paradigm and workflow. This approach may be a bridge to far for many photographers who are trained in the classical methods.

In the classical workflow there was a time lag between the moment the picture was made and the moment the picture could be viewed. In between was a laborious and limited process of chemical transformations. Optics was designed to take advantage of the peculiarities of the silver-halide grain structures and was adjusted to evade problems. Vignetting and distortion as examples should not be allowed to become visible, as these aberrations would destroy the image. And you had hardly any means to counteract these defects. So optical designers had to create lenses that had as little distortion and vignetting as possible without compromising other demands.

The introduction of electronics in the camera body and the introduction of the solid-state sensor for digital recording of the image allowed another powerful tool to become a vital part in the photographers' armoury. This is the software. In all branches of technology where tools and instruments have become digitized, we see that software takes over many aspects of human control and starts to become a major player in the field. We see this in automotive technology where braking actions are controlled by software, more so than by the driver. And in camera technology we see software that controls anti-vibration and autofocus and exposure among others. This works fine with film and film-less cameras. But with the current sensor technology we extend the role of software inside the camera and outside the camera (as post-processing actions) to control the quality of the image.

The powerful in-camera and post-processing software brings new opportunities and changes in the way we approach the photographic techniques.

The rule of 500 for lens testing.

The first major change concerns the way we test and design camera lenses. In the period that film-emulsions and camera lenses were completely independent, lens designers focussed their attention to an imaginary quality standard, reflecting time-honoured requirements from photographers and optical principles. Any high-quality lens must be good enough to capture any level of detail to the limits of the recording capabilities of microfilm potential.

And the lens had to accomplish this alone: signals below the threshold of recording capacity were lost.

With the digitizing of the image (at first for scientific applications like astronomy) powerful software could be used to amplify the weak signals to levels that can become useful and convolution algorithms can even reconstruct blurred images into sharp(ish) pictures.

With silver-halide systems, the complexity of the imaging chain is built into the film and processing chemistry. Digital electronic still cameras have many separate steps, each of which can be manipulated by the user. Just as with computers, we experience a gradual merger of hardware and software into one integrated system.

The internal workflow of the digital camera (imaging chain) consists of the following steps: 1. Image capture (lens optics, optical pre-filtering, color filter arrays, image sensor) 2. Pre-processing (analogue/digital conversion and sampling rate, colour matrixing, spatial filtering, defect correction) 3. Compression ands storage (algorithms, storage buffer, data rates, capacity) 4. Reconstruction and display (decompression, enhancement algorithms, digital to analogue conversion)

The Image capture stage introduces a number of image degradations, not known in silver-halide processing: the discrete sampling of the CCD sensor and the colour filter array (CFA) generate aliasing artifacts ((reduction of high frequency information to low frequency information that can be handled by the sensor array) and noise. The optical pre-filter then reduces these artifacts but this does reduce image quality again. It is clear from this description that the lens optics in front of the sensor need to be tuned to the many variables introduced by the pre-filtering and the sampling and colour filter software. Or the designer can tune these aspects to optimize the inherent optical quality of the lens. Either way there is interdependency here.

The Pre-processing stage is very complex. The analogue voltage of the individual pixels of the sensor array is digitized by taking the spatially multiplexed colour image (due to the CFA) and in this process there is a reconstruction of three separate colour images, each one has 8 bits (or more). This imaging processing includes spatial interpolation and colour matrixing.

The Reconstruction stage involves Raw engines, JPEG and TIFF algorithms, Photoshop manipulations (unsharp masks and an endless lists of actions), printer drivers, and rendering algorithms.

The imaging chain, in short, has these components that mainly influence the final result: camera lens + optical pre-filter + CCD sensor + image enhancement software + printer algorithms + paper quality.

Testing a lens attached to a digital camera without taking into account the rest of the imaging chain, which often has more impact on the final result, is a precarious act.

There are too many variables that can have impact on the final result and there is no standard method for fixing these variables to generally accepted rules. And to be honest, camera producers have their own secret algorithms that may have impact on the final result.

Therefore we see now two approaches emerging in popular magazines and the consumer culture.

Number fetishism.

The final image is a digital file that can be analysed in detail by any competent software program and that is what is being done by the some major German magazines, that compete with each other as the providers of as many test results as can be handled by the software. The basic idea is quite simple: you take pictures of an array of test-patterns (Siemens star as example) at every possible distance setting and at every possible aperture. Then you let the software analyse the spatial patterns at every location, distance and aperture and let the software find the highest overall contrast, edge (local) contrast at every setting or lowest vignetting value or whatever you wish to analyse quantitatively. The magazines boast that they do analyse millions of measurements per camera/lens imaging chain combination, do some intelligent averaging over all these results and present the reader with one single merit figure that does represent the inherent potential of this imaging chain. Bottom line we get a statement like this: lens A on a Canon 20D gets a number of 54 and this same lens on a Nikon D70 has a figure of merit of 55. Therefore the Nikon combination is better.

This approach obviously represents the ultimate in useless number fetishism, but the other approach, as exemplified by most internet sites dedicated to digital photography is at least as meaningless: here we see often a comparison of two pictures taken with different lens/camera combinations and the user can do his visual comparison, based on screen shots. Intuitively the latter approach is the more satisfying as you at least see the results. But what you do not see is the way the imaging chain is parameterised.

And we may legitimately ask how representative these pictures may be.

Here I would like to introduce my rule of 500. We are all familiar with the MTF graphs that are being distributed by several lens manufacturers. While highly accurate and correct in representing the optical potential of a lens, they are difficult to interpret and relate to the real world of images. The test of the magazines mentioned above are even less informative. Why?

Any lens exhibits a number of characteristics that are difficult to measure, if at all. One of the main issues is the behaviour of the lens in the presence of stray light (veiling glare and secondary reflections). But this is too general: we need to study this in bright daylight, dark but contrasty situations, at several apertures and with the light sources at different distances, angular positions and several other parameters. We need to know the behaviour of the lens at several distances, not only close up and infinity. We need to see the colour reproduction in several lighting situations, we need to study the unsharpness gradient at several distances, and with the background/foreground subjects at different relative positions to the main subject, we need to study the most important topic of focus shift when stopping down and its impact of the shift in relative fore/background unsharpness. These topics do define a lens in real life picture taking, in addition to the spatial resolution and the distribution of the image quality over the image area.

To get a good idea of how a lens performs we need to take at least 500 pictures! And not of a test chart but of real life scenes where you can study all the effects listed above.

This rule is equally valid for solid-state imagery and silver-halide recording systems.
Testing lenses with film-canister loaded cameras can de done with slide film as the final result. This is a simple and straightforward process as all the post processing is inherent in the chemical reactions of the film. Digital files however need to be analysed in combination with post-processing tools. The inherently unsharp images of the digital camera can be improved by a host of tools and the choice of the appropriate Raw converter program may be more important than the choice of a lens. Image quality now needs to be seen as the equation of optical quality and software quality.

In the past we could add the MTF graphs of the lens and of the film and get a cascaded final result. If we then add the third MTF graph (the one of the eye itself) we have the total imaging chain quantified and interpreted to the limiting values.

With image files and processing software this simple cascading model is gone. Depending on the skill of the user and his/her requirements any digital file can be manipulated by a host of software programs, many totally removed from the original optical component in the chain. Many programs exist that can be used to correct colour shifts, colour fringing, distortion and vignetting and even blurring (by defocusing or movement).

We will surely see in the near future a new type of lenses from all manufacturers that will integrate optical characteristics with software assisted aberration control built into the camera or the propriety postprocessing software in the RAW converters.

The other side of the coin.

Now that we need software to transform a digital file to a decent picture, there is no reason that we should stop at this step in the imaging chain.

All photographers take for granted that we can and do manipulate our images in the post-processing stage. The most encountered remark these days is the role of Photoshop as the tool not of choice but of necessity for digital photographers. There is even a whole industry created around Photoshop how to books and Photoshop training centres. Countless are the remarks that is does not matter how and what you photograph, as long as there is Photoshop to manipulate the digital files residing on the Flash Cards. In a sense this is true. We see a generational divide here: many experts in the photographic world tell me that the under-30 generation has no relation to traditional photographic values and see photography and current digital cameras as the dinosaurs, described by Antonio Perez. It is indeed telling that the current best-selling artists in the photographic world create images that are heavily manipulated in Photoshop, so much that the original sources are transformed to a new visual level of awareness.

I am certainly not in the position to make any comments on this development. Personally I will accept any course that art will take and wherever photography or infoimaging will lead us mere mortals. I am no artist and have never pretended to be one. I take my pictures for pleasure or as an object for analysis of optical phenomena. That position gives me all the freedom I need.

Pictures engrained in silver halide structures and recorded as numerical values in a digital file: the upshot
I have done extensive comparisons in recent months between film-based pictures and raw developed image files. I have no intention to go the Photoshop/imaging manipulation road. I prefer the classical workflow in digital imagery. That is why I use the Canon EO 5D (classical image size and big clear viewfinder) with 24-105 next to my Leica MP 3 with ASPH 50, 75 and 90mm. For me that is fine, because when I switch during a shoot from film-loaded-body to flashcard-loaded-body with the same lenses/focal lengths, I have the same perspective, magnification and cropping frame of the scene.

By the way: I also use a Minolta Flashmeter VI for exposure assessment. I assume that these magnificent instruments will go down with the exit of the Minolta/Konica photographic activities. So buy one as long as you can!.

The films I use currently are the slide films from Fuji, mainly the Velvia 100 and the Provia/Velvia 100F. With the ASPH lenses from Leica (50,75,90mm) I get critically sharp pictures that will give any aficionado for high-resolution pictures or (expressed more accurately) for best image clarity a boost of adrenaline when looking at these slides.

The same pictures made with the 5D and processed by some of the best Raw converters (CaptureOne, RAW developer or RAWshooter and Lightroom beta) do however reveal more details in the high frequency range. It is simply true that the software development can extract more detail out of the fuzzy fine details captured by the EOS sensor. The inherently higher recording capability of the Leica lenses in combination with the recording capability of the film is being reduced the scattering of the light in the emulsion. The details are recorded but below a level that can be extracted by normal means. Micro-contrast will drop below a level that can be perceived by the human eye as a just perceptible difference in contrast. So detail is lost forever.

The limiting factor for the digital capture is the deterioration of the image by the CFA and the spatial filtering. But the postprocessing software can rescue more details and the enhancement of fuzzy detail by software is quite efficient. We have to face this conclusion without emotion: the image file has more potential than the silver-halide grain structure.

This conclusion does not imply that film-based photography will be buried in two years time, as Kodak assumes. We should however prepare ourselves mentally to a situation that film based Leica photography will become a niche in a niche in a niche.

Leica photography with film canisters is still fun and a pleasure to be involved with. It will not give you the best results performance wise that are now possible. We have to wait for the Md to see what Leica can deliver and can catch up with the main players.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: Julius   
Дата:   19-05-06 17:04

The truth about 'digital' lenses!


Characteristics of film based technique.

The emulsion layer that holds the light sensitive silver halide grains has a certain thickness and contains up to twenty layers of grains, any one of which can be struck by photons and therefore is part of the latent image. Light rays that strike the surface of the emulsion layer at an oblique angle will travel through the depth of the gelatine layer and will be stopped by some grains in the lower layers. So the angle of incidence is no problem at all. Ideally the film plane should be plane, but film is never flat at the film gate and will bulge. But the depth of the emulsion layer and the depth of field tolerance will offset this state of affairs and optical designers can use this characteristic to compensate the problem of the curvature of field. The size and distribution of the individual silver halide grains supports an almost infinite level of resolution and only the best lenses can exploit this performance. But there is one big caveat: high resolution is limited in practice by two factors: camera stability and light scattering in the emulsion. Very fine detail can be recorded quite faithfully, but the micro contrast and the contrast at the limiting frequency is very low and details are not detectable unless one uses the utmost of care and technique.

In chemical photography, the complexity is built into the film and the processing chemistry and nor the user, nor the optical designer can change or influence the basic parameters.

Characteristics of solid-state technology.

Let me be pedantic to start with. We use the words analogue and digital technologies to distinguish between two different capture systems. But we should be careful here.

An analogue measurement implies that the value to be measured is translated into another value that responds in the same way to differences in values. A digital measurement implies that the value is transformed into a number. In a digital watch there is only a counting mechanism: every one thousands of a second a number is changed. In an analogue watch the time is expressed as a circular movement, analogous to the movement of the earth. Digital is not the opposite of continuous. The true opposite of continuous is discrete: the shutter speed can be changed in steps, that is discrete and the distance can be changed stepless or continuous. A digital watch can be more accurate than an analogous one and a digital file can hold more illumination differences than a silver halide based negative.

The very nature of the discrete imaging elements (pixels) of the CCD introduces a source of image degradation not found in film-based photography. Note that it is not the digital (numerical) nature of the capture that is the problem, but the discrete sampling of the image. The distribution of the silver halide grains in three dimensions allow for the reproduction of low and high frequencies at the same time and without interference. But with CCD's the high frequency information needs to be transferred to a low frequency information (Nyquist rule) and this is not without problems. Most often a low-pass filter is used in front of the sensor to reduce the aliasing artefacts. But Leica with the DMR uses software to bypass the low-pass filter and the new Mamiya ZD camera has the option of removing the low-pass filter when required. Digital electronic still cameras (DESC) also need a colour filter array to translate the monochrome information into a colour image. In fact the electrons captured by the pixel are sensed as an analogue voltage and are being digitized in a separate step.

The main characteristics of the CCD sensor are the fact that the sensor is flat (plane), constructed as a discrete matrix of pixels and not transparent (has no depth). The flatness of the sensor is bad for the curved nature of the image created by the lens. The opaque nature of the sensor cells implies that the oblique angle of incidence of the light rays striking the sensor surface must be limited. Otherwise only a few photons will be captured. The use of a small condenser on top of every single sensor element does improve the situation and Kodak claims that an angle of 20 degrees can be allowed without any problem. There is much discussion about this angle, but it is only relevant in the situation that the camera has a very small sensor area and a large diameter of the exit pupil. Then the marginal rays will strike the surface at extreme angles. But in the now common sensor formats in the D-SLR's (the APS format) the problem is much less important. Presumably only extreme wide-angle lenses will suffer some additional vignetting.

Do we need new lenses in front of the sensor?

Nothing what has been said above can be interpreted as a dictum to design lenses that are specifically adapted to the characteristics of the CCD capture. A lens that is designed for optimum performance for film-based image recording (high resolution, flatness of field, good contrast) will produce excellent imagery on film and on CCD-sensor. A good design for film capture will be a good design for solid-state capture too! The fact that captured images will be stored as digital sampled images, has no relevance for the lens design. The only issue might be the determination of the cut-off frequency of the MTF curve to stay within the Nyquest frequency. But you cannot design a lens where the MTF value drops from a certain value to zero. If that could be done, we would not need low-pass filters to remove the high frequency content of the MTF function. All the algorithms developed for post-processing the digital file (removal of noise, increase of sharpness, adjustment of colour, optimization of the tonal scale of the electronically captured images) operate on the image file that is captured by lenses of classical (film-based) designs.

Manufacturers today make some effort to promote so-called digital lenses, optimized for digital capture and with improved performance compared to the film-based versions. You can indeed see an improvement in image quality, but that it not created by a 'digital' design.

We are all familiar with the fact that the sensor area in most D-SLR's is smaller than the traditional 35mm negative. This fact explains the correction factor for focal length (a reduction of angle of view would be a better description). But what is not often discussed is the fact that the reduction of the angle of view has the same effect as stopping down the aperture of the lens). In both cases the marginal rays are cut off and are no longer part of the image forming process. The net effect is this: if we have a lens with a maximum aperture of 2.8 and reduce the angle of view, we get in fact the image quality of a lens stopped down to 4 or 5.6!

A recent experience does illustrate this behaviour. I use a Canon EOS 33 with a Sigma macro lens 2.8/50mm. I am very unhappy with the performance of this lens (low contrast and limited resolution). So I changed the lens for the Canon version, the 2.5/50mm. Again I am not so happy with this lens too. But the new Canon macro 2.8/60mm is a winner. The optical design of this new version is not so different from the previous version, but the reduction of angle of view cuts off the bad influence of the marginal and oblique rays, responsible for the spherical aberration, coma and astigmatism and of course curvature of field. The designer has only to focus on the centre part of the image and can neglect all disturbing influences of the edge rays and oblique rays. The second argument why so-called digital lenses offer improved performance is the general improvement in production techniques that guarantee a smaller tolerance band.

The designers of film-based camera lenses are in a much more difficult position: they must design lenses for a much wider angle of view and a larger capture area and must face a much higher level of optical errors than the designers who have to care for a small format with a reduced angle of view.

There is no magic here and the 'digital' lenses are not endowed with superior image quality by a new design philosophy, but take advantage of the effect of the stopped-down aperture that the smaller angle of view makes possible and also of the general higher manufacturing quality.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: Julius   
Дата:   19-05-06 17:08

The notorious 15% tolerance in manufacture and testing!


We are experiencing a boom in testing digital and photographic equipment and in the wake of these activities, we see also a large amount of space and energy devoted to discussing the relative and absolute advantages of film-based and solid-state imagery.

Some time ago I tried to discuss this theme with the Kodak engineers in Rochester. They have in-depth knowledge with both media and should be well placed to offer valuable insights. Their answer was as simple as sobering: we do not conduct comparative tests, as both media are inherently quite different and it is very difficult to make meaningful comments. Their view is quite valid: you choose the medium that suits your style of photography and that gives you the results you wish or your clients demand.

The futile comparison between film-based and solid-state imagery.

This is a most sensible standpoint and it should be promoted more often. The person who loves darkroom work, has a knack of working with film and enjoys the look and feel of a well made baryta or RC print, will continue to use the chemical processing techniques, because he sees the virtues and joys of this technique.

We all know that for the best definition of detail and the finest tonal range, we need the large format camera and negatives of large sized sheet film that are contact printed. Still we all, with the exception of a few aficionados, use 35mm film, not because it delivers the best quality, but it delivers what we need and want. And no one will start the discussion what film size is best: this is a boring topic with known conclusions. The choices are made on different arguments, like convenience, speed, cost and suitable image quality.

In the thirties of the past century, 35mm won the contest with roll film and there was a massive swing to the new format and its equipment. Now in the first decade of the 21st century we see a similar tendency: the tiny digital sensor arrays, supported by powerful mathematics and programs, are winning the contest with film in general and with 35mm and roll film in particular. You can see the large format guys smiling and thinking: I told you so!

The practical advantages of solid-state imagery and its large array of options during digital post processing are so evident and useful, that any discussion about the absolute differences in performance is irrelevant. If you follow the discussions and comparisons in magazines, on websites and discussion groups, there is not one new insight or statement that will alter the trend or gives fresh insights or adds something of value to the discussion. In fact with the introduction of the Canon D30 and its offspring, the chapter of the film-based SLR is fast coming to an end, however impressive a Nikon F6, a Canon EOS-1V and others are as electro-opto-mechanical instruments.

Manufacturing tolerances and tolerances in testing.

If we wish to embark on absolute and relative testing and comparing of results and equipment, it is wise to reflect on the following issues.

A few weeks ago I was visiting the small company called Image Engineering, located in Cologne, Germany. They have a test lab, loaded with computers and all kinds of test charts and equipment, and provide all test results for some major German magazines, like ColorFoto in the photographic branch and C't in the computer market. Evaluating their test procedures on a regular basis, they have come to the conclusion, that most test charts that are commonly used and that rely after all on visual inspection and comparison have an inherent fault margin of 15%. Observers, comparing the same results differ by 15% in their judgment! And even more problematic, the test charts themselves vary by 15% in bringing identical and reproducible results.

These conclusions are not new: most studies about visual inspection and judgments have concluded that the margin of error is quite big between persons and between results.

Image Engineering also concluded that the autofocus mechanism of most cameras was so unreliable that they had to resort to a manual focus with a statistical analysis of small focus movements to find the optimum sharpness plane. Special testcharts have been designed and constructed (Siemens stars wit a sinusoidal gradient) to be able to evade the sharpening mechanism in the digital cameras that kill any meaningful comparison.

All this sophisticated equipment and statistically controlled computer analysis can not guarantee that the results are relevant for two reasons: the camera is still manually aligned in front of the test board and here we see a remarkable phenomenon: the results for decentring of a lens are impossibly high: they find on average a decentring between 8% and 15%. This is measured as the difference between the performances measured at the edges of the image. But it is almost impossible by visual inspection to align a camera absolutely plane parallel in front of a test plane. This observation is not intended as critique: I think the people at Image Engineering do an excellent job. This story is only told here to give an indication of how easily it is to make errors in testing and how large the effort has to be to control the inevitable tolerances in test equipment and procedures.

The second problem is the manufacturing process: however good a company and is quality control, there has to be some allowance for manufacturing tolerances. A margin of ? 5% is really excellent in consumer electronic products and cameras.

Like it or not, but two identical cameras and lenses can differ by a margin of 10% and sometimes higher. This implies that a judgment that two different products perform equally well may be wrong in a statistically significant number of cases. And the observation that two products differ in their performance may be erroneous too. In most cases we do not note these aspects, because the margin in errors in the test procedures and test methodology is larger (15%) than the differences in manufacture (10%). Often the manufacturing tolerances may be smaller, but the errors in the test methodology are nonetheless always present, even if we are not aware of this.

The upshot

Given the large amount of factors that can influence the results, the margin of tolerance in the test equipment, the margin of tolerance in the manufacture of products, we have to admit that comparative results and single judgments may be off by 15% or even more. Without a clear understanding of the conditions that can influence the result, the conclusions may be at best indicative and often are non-informative. This is an unpleasant conclusion, that limits the value of the numerous comparisons and results that are being published daily in all kinds of media. The best a reader can do is to be aware of a fair margin of error in the conclusions presented and interpret the results with this tolerance band in mind.

This is the reason why I restrict my testing of lenses and films to the aspects that can be measured quite confidently and in lab-situations where the influences can be controlled. I also use several sets of independently acquired data that can be used to find any anomalies and can be used to check the results of every set of data. This is also the reason why I am very reluctant to indulge myself in the art and science of testing digital equipment, where the chain of possible influences is much larger and the visual assessment of results is very prone to errors in judgment, given the wide tolerance band in which one is operating.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: GM   
Дата:   19-05-06 17:08

[smilie10] [smilie10] [smilie10]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: Julius   
Дата:   19-05-06 17:09

[smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: SKY   
Дата:   20-05-06 13:08

Мислиш ли, че някой ще го прочете това?[smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: nomadsl   
Дата:   20-05-06 14:01

Re: SKY - Вероятно не е написано за някой като теб. А иначе текста е изключително прецизен и заслужава внимание.
Поздравления за Julius.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: parolphoto   
Дата:   20-05-06 14:19

Сигурно е добро , но е на англииски . Преведи го Юлиус ако не те мързи ![beer] [shtrak] [beer] [shtrak]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: IChertov   
Дата:   20-05-06 14:30

:) Са ше мине Стоев и ше го прекара през уеб транслатора и ще омаже картината още повече :)))) [beer] [beer] [ezik]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: parolphoto   
Дата:   20-05-06 16:55

я нещо за майтап [smilie24]
Нъл съм задръстен и не разбирам англииския как да го прочета на френски със немско изразяване на руски език по български , та преведи го на испански със италиянско викане по гръцки , и го напиши на Кирилица по Методиевски начин !Честит да е празника 24 май на сите българи още от сега, където и да са ! [smilie24] [smilie7] [shtrak] [beer] [beer] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: cooler   
Дата:   21-05-06 12:53

Ето го превода: Снимайте и не се заплесвайте много в тестовете по списанията щото има толкова много фактори дето ги правят относителни, че само отклоняват от основната цел. А иначе английския е полезен по принцип.[smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: DrEaMeR_Xs   
Дата:   21-05-06 13:08

Въведение

Фотографната екипировка в славната механична ера се състоя от части които преобразуваха енергия в преместването и използуваха механични компоненти да предават информация. Скокът пусна енергия на комплект завеса на капака в движението. Иглата управлявана от въртящо се колело осведомено потребителя относно правилността на установъчния параметър на разобличаването и позицията на карфица на въртяща се ос осведомиха механизма на капака на комплект скорост на капака на 1/30. С въведението на електрически и по-късни електронни компоненти, много преместване на части в камера заменят от електронни обиколки, често повече надеждни и по-точно казано, отколкото механичните части те замениха.

Фотографната техника не променя по същество обаче. Химическият процес на взаимодействие между фотони и сребърни-halide молекули закрепи в прозрачните желатинни слоеве оставени основната техника за пленяване на информация относно света. Фотография права над бъдат единствения процес това, че използван механичен означава да плени образ без човешка намеса отвъд среда на разобличаването и поставянето в рамка на сцената. Използването на полупроводниковия сензор на пленяване сцена и преобразува този резултат в видим образ наистина променя фотографния процес по същество. промяна на Парадигмата бе започната но не е все още приета с пълни заплитания за държавата и бъдещето на фотография.

Антонио Perez, председателят на Кодак даде представяне неотдавна в CES, Лас Вегас, където той дори отиде стъпка по-нататъшна и обяви това, че пълната полза на цифрови образи (infoimaging като него е често отнесендо ) ще развие само след напускане на аналоговата парадигма и workflow. Този подход може би мост на далечен за много фотографи кой е подготвен в класическите методи.

В класическия workflow имаше временна задръжка между момента картината направи и момента картината разгледа. Помежду laborious и ограничен процес на химически преобразувания. Оптиката бе разработена да възползува от специфичностите на сребърните-halide мъничко структури и бе пригодена към избяга проблеми. Портретът и изкривяване като примери не би трябвало да бъдат позволени да станат видими, като тези отклонявания унищожат образа. И вие имахте почти никакъв означавате да обезсилите тези дефекти. Така оптическите разработчици трябваше да създават лещи това, че имаха като малко изкривяване и портрет по възможност без правене на компромис другите искания.

Въведението на електроника в тялото на камерата и въведението на полупроводниковият сензорен за цифров запис на образа позволиха другия силен инструмент да стане жизнена част в фотографския склад за оръжия. Това е софтуера. Във всички клонове на технология къде инструменти и инструменти имат стават цифрови, ние гледаме този софтуер приема над много аспекти на човешко управление и тръгва да стане главен играч в полето. Ние гледаме това в автомобилната технология където спирането на действия сме управлявани от софтуер, толкова повече, че отколкото водача. И в технологията на камерата ние гледаме софтуер който управлява анти--вибрация и autofocus и разобличаване между други. Това работи хубаво с филм и филм-по-малки камери. Но с текущата сензорна технология ние разширяваме ролята на софтуер вътре в камерата и вън от камерата (като пост-обработващи действия) на управление качеството на образа.

Силната в-камера и пост-обработка на софтуер донася нови възможности и промени на пътя ние приближаваме фотографните техники.

Правилото на 500 за леща изпитание.

загриженостите на Първата главна промяна пътя ние тестуваме и разработваме лещи на камерата. В периода когато филм-емулсии и лещи на камерата бяха напълно независими, разработчици на лещата фокусираха тяхното внимание към въображаемо качествено стандартно, отразяване на време-уважени изисквания от фотографи и оптически принципи. Която и да било висококачествена леща трябва бъде добро достатъчно да плени което и да било ниво на детайл на лимитите на записващите способности на потенциал на микрофилма.

И лещата трябваше да завършва това само: сигналите под прага на запис на капацитет бяха изгубвани.

С отцифроването на образа (отначало за научни приложения подобни астрономия) силният софтуер би могъл да бъде използван да увеличи слабите сигнали на нива които могат да станат полезни и алгоритми на навиването могат дори да реконструират неясни образи в Шарп(ish) картини.

С сребърен-halide системите, сложността на формирането на изображение оковава във вериги е построени в филма и обработката на химия. Цифровите електронни все още камери имат много отделни стъпки, всички могат да са манипулирани от потребителя. Точно така, както с компютри, ние изпитваме постепенно сливане на хардуер и софтуерът в единия интегрира система.

Вътрешният workflow на цифровата камера (представяйки си верига) състои от следващите стъпки: 1. пленяване на Образа (оптика на лещата , оптик пре-филтрация, цвят филтрират масиви, сензор на образа ) 2. Пре-обработка (аналог/аналог, корекция на дефекта) 3. Компресиране ands съхранение (алгоритмите, съхранение буферизират, на скорости на предаване на данни , капацитет) 4. Реконструкция и дисплей (декомпресия, повишаване алгоритми, цифрови на аналогово преобразуване)

етапа на пленяване на Образа въвежда много разложения на образа , не известен в сребърната-halide обработка: дискретната дискретизация на CCD сензора и светлия филтър масив (НАЕТ ФИНАНСОВ АНАЛИТИК) произвежда тъй наречен артефакти ((намаление на висока честотна информация на нискочестотна информация това, че овладее от сензорния масив) и шум. Оптическият пре-филтър в такъв случай намалява тези артефакти но това наистина намалява качество на образа отново. Това е чисто от това описание това, че оптиката на лещата пред сензора трябва да бъде настроена на много променливите величини въведени от пре-филтрацията и дискретизацията и софтуера на светлия филтър. Или разработчикът може да настрои тези аспекти да оптимизира присъщото оптическо качество на лещата. Който и да е път има interdependency тук.

Пре-обработващият етап е много комплексен. Аналоговото напрежение на индивидуалните пиксели на сензорния масив е цифрово от печалби пространствено мултиплексния цветен образ (поради НАЕТИЯ ФИНАНСОВ АНАЛИТИК) и в този процес има реконструкция на три отделни цветни образа, всеки един има 8 парченца (или повече). Тази формиране на изображение на обработка включва пространствена интерполация и матрица на цвета.

етапа на Реконструкцията включва Сурови машини, JPEG и алгоритми на СКАРВАНЕТО , Photoshop обработки (неточни маски и безкрайни списъци на действия), печатащи водачи, и да отплащат алгоритми.

Формирането на изображение оковава във вериги, накратко, има тези компоненти които главно влияят на крайния резултат: камера леща + оптик пре-филтър + CCD сензор + образ повишаване софтуер + печатащи алгоритми + книжно качество.

Изпитание на леща привърза цифрова камера без вземане под внимание на останалите на формирането на изображение оковават във вериги, които често имат повече влияние върху крайния резултат, е несигурно действие.

Има твърде много променливи величини които могат да имат закрепват на крайния резултат и няма стандартен метод защото да поправя тези променливи величини на общоприети правила. И да бъде честен, камера производители имат свой собствени тайни алгоритми това, че имат влияние върху крайния резултат.

Следователно ние гледаме сега два подхода да изплават в популярните списания и потребителската култура.

Преброете fetishism.

Крайният образ е цифров файл който може да е анализиран подробно от което и да било компетентно програмно средство и това, че е това, което е правен от някои главни Немски списания, това, че конкурира един с друг като доставчиците на както много тестовият резултати толкова може да е овладян от софтуера. Основната идея е напълно проста: вие фотографирате на опашка за тест-модели (Сименс звезда като пример) в всяко възможно разстояние среда и в всеки възможен отвор. Тогава вие позволявате софтуера да анализира пространствените модели в всяко местоположение, разстояние и отвор и пречка софтуера да намери най-високия цялостен контраст, ръб (местен) да контрастира в всяка среда на или стойност на най-ниския портрет или всичко, което вие пожелавате да анализирате количествено. Списанията се хвалят това, че те наистина анализират милиони размери на камера/лещата представяща си комбинация на верига , правят някое интелектуално осредняване над всичко тези резултати и подарък читателя с една достойна фигура която наистина представлява присъщия потенциал на тази формиране на изображение на верига. Долна линия ние получаваме изявление по този начин: леща на Правило 20D получава Много 54 и това еднаква лещи на Nikon D70 има критерий на 55. Следователно Nikon комбинация е по-добър.

Това се обръща очевидно представлява окончателният в fetishism на безполезното число , но другия подход, както илюстрира от най- интернетски места предани на цифрова фотография е поне както безсмислено: тук ние гледаме често сравнение на две картини взети с различна леща/комбинации на камерата и потребителят може да направи неговото визуално сравнение, основано на изстрели на екрана. Интуитивно последният подход е повечето удовлетворение както вие поне гледате резултатите. Но какво вие не виждате си пътя представящата си верига е parameterised.

И ние можем законно да помолим how представителен тези обрисуват може би.

Тук Аз бих искал да въведа моето правило на 500. Ние сме напълно фамилиарен с MTF графици които са разпределяни от няколко производители на лещата. Докато много точен и правилен в представляването на оптическия потенциал на леща, те трудно трябва да интерпретират и имат отношение към истинския свят на образи. Тестът на списанията споменати по-горе е дори по-малко информационен. Защо?

Която и да било леща показва Много характеристики които трудно трябва да измерят, ако въобще. Единият от основните проблеми е поведението на лещата в присъствието на изгубена светлина (забулваща ослепителна светлина и второстепенни отражения). Но това е твърде общо: ние имаме нужда да научим това в ярката дневна светлина, тъмнина но ситуации на contrasty , в няколко отвори и с светлите източници в различните разстояния, ъглови позиции и няколко другите параметри. Ние имаме нужда да знаем поведението на лещата в няколко разстояния, не само близо и безкрайност. Ние имаме нужда да видим цветното възпроизвеждане в няколко осветяване на ситуации, ние имаме нужда да научим unsharpness градиента в няколко разстояния, и с фоновите/приоритетните предмети в различните относителни позиции на основния предмет, ние имаме нужда да научим най-много важната тема на промяна на фокуса когато спиране нанадолно и негов закрепва на промяната в роднината пред/фонов unsharpness. Тези теми наистина определят леща в печалбите на картина на действителността , в допълнение към пространствената резолюция и дистрибуцията на качеството на образа над областта на образа.

За да получите добра идея за как лещата изпълнява ние имаме нужда да вземем поне 500 картини! И не на тестова диаграма но на сцени на действителността къде вие можете да научите всичките ефекти изброени по-горе.

Това правило е поравно действително за полупроводникови образи и сребърен-halide записващ системи.
Тестуващите лещи с филм-железна кутия натоварени камери могат Де направени с пързалка покриват с тънък слой като крайния резултат. Това е прост и прям процес както всичката обработка на поста е присъща в химическите реакции на филма. Цифровите файлове обаче трябва да бъдат анализирани съчетани с пост-обработващи инструменти. В същност неточните образи на цифровата камера могат да са подобрени от домакин на инструменти и избора от програмата на подходящия Суров преобразувател може би повече важно отколкото избора от леща. качество на Образа сега трябва да бъде видяно като уравнението на оптическо качествено и софтуерно качество.

В миналото ние бихме могли да прибавим MTF графици на лещата и на филма и получаваме каскаден финал резултат. Ако ние тогава прибавяме третият MTF график (едното от окото самото) ние имаме представяща си веригата на общата сума определена като количество на и преведена на ограничаващите стойности.

С файлове на образа и обработващият софтуер този прост изливащ се обилно модел е свършен. В зависимост от умението на потребителя и неговите/нейните изисквания който и да било цифров файл може да е манипулиран от домакин на програмни средство, много напълно отстранен от оригиналния оптически компонент в веригата. Много програмите съществуват това, че могат да са използвани да коригират цветни промени, цветен пискюл, изкривяване и портрет и даже зацапване (от defocusing или преместване).

Ние несъмнено посрещнем близкото бъдеще нов тип на лещи от всички производители това, че интегрират оптически характеристики с софтуер спомагателно за отклоняване управление построено в камерата или уместността postprocessing софтуер в СУРОВИТЕ преобразуватели.

Другата страна на монетата.

След като ние потребност софтуер да преобразува цифров файл на скромна картина, няма причина това, че ние престанем в тази стъпка в представящата си верига.

Всички фотографи приемат за дадено това, че ние можем и наистина манипулираме нашите образи в поста-обработващ етап. Най-много срещнатите забележка тези дни е ролята на Photoshop като инструмента не на избор но по необходимост за цифрови фотографи. Има дори цяла промишленост създадена около Photoshop как да резервира и Photoshop трениране на центрира. Безбройни забележките това, че е нямат значение как и какво вие снимка, докато като има Photoshop да манипулира цифровите файлове намиране на Проблясъка Карти. В някакъв смисъл това е вярно. Ние гледаме generational да дели тук: много експертите в фотографния свят казват на мен това, че под-30 поколението няма отношение на традиционни фотографни стойности и гледат фотография и течение цифрови камери като динозаврите, указаните от Антонио Perez. Това наистина казва това, че текущите най-добри-продаващи художници в фотографния свят създават образи които са силно манипулирани в Photoshop, толкова това, че оригиналните източници са преобразени на ново визуално ниво на осведоменост.

Аз съм разбира се, че не в позицията да направя които и да било коментари относно това развитие. Лично Аз ще приема който и да било курс който изкуството ще вземе и където и да фотографията или infoimaging ще доведат нас единствен mortals. Аз съм никакъв художник и никога не съм претендирал да бъда. Аз вземам моите картини за удоволствие или като обект за анализ на оптически явления. Това, че позицията дава на мен всичката свобода Аз се нуждая.

Картини боядисани в червено в сребърните halide структури и записаха като цифрови стойности в цифровият файл: заключението
Аз съм правил разширени сравнения в неотдавнашните месеци между филм-основани картини и ожулено място развито файлове на образа. Аз нямам намерение да отиде Photoshop/да представя път на обработката. Аз предпочитам класическия workflow в цифровите образи. Ето защо Аз използване Правилото ИЗПЪЛНИТЕЛНА ПОРЪЧКА 5D (размер на класическия образ и голям чист визьор) с 24-105 в съседство с моя Leica MP 3 с ASPH 50,75 и 90mm. За мен това е много добро, тъй като когато Аз ключ през a стреля от филм-натоварено-тяло на flashcard-натоварено-тяло с еднаквите лещи/фокусни дължини, Аз имам еднаквата перспектива, увеличение и отрязване на рамка на сцената.

Между впрочем: Аз също така използвам Minolta Flashmeter VI за оценка на разобличаването. Аз приемам това, че тези великолепни инструменти ще слязат с изхода на Minolta/Konica фотографна активност. Така една на покупката докато както вие можете!.

Филмите Аз използване обикновено сме филмите на пързалката от Фуджи, главно Velvia 100 и Provia/Velvia 100F. С ASPH лещи от Leica (50,75,90mm) Аз получавам на критически Шарп картини които ще дадат на който и да било любител за картини на разрешението от високо или (изрази повече точно) за яснота на най-добрия образ подпомагане на адреналин при разглеждане в тези слайдове.

Еднаквите картини направени с 5D и обработен от някой от най-добрите Сурови преобразуватели (CaptureOne, СУРОВ разработчик или RAWshooter и Lightroom бета) наистина обаче разкриват повече детайли в високия честотен диапазон. Това е просто вярно това, че софтуерното развитие може да извлече повече детайл извън мъхнатите много добри детайли пленени от сензора на ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПОРЪЧКИ. В същност високата възможност за записване на Leica лещи съчетани с възможността за записване на филма е понижавана разпръскването на светлината в емулсията. Детайлите са записани но под ниво което може да е извлечено от нормални средства. Микро-контрастът ще изпусне под ниво което може да е възприето от човешкото око като точно доловима разлика в контраста. Така детайлът е изгубен завинаги.

Ограничаващият фактор за цифровото пленяване е влошаването на образа от НАЕТИЯ ФИНАНСОВ АНАЛИТИК и пространствената филтрация. Но postprocessing софтуерът може да спаси повече детайли и повишаването на мъхнат детайл от софтуер е напълно ефективно. Ние трябва да застанем с лице към това заключение без чувство: файла на образа има повече потенциал отколкото сребърната-halide мъничко структура.

Това заключение не съдържа този филмът-основана фотография ще бъде погребан в двете годишно времена, както Кодак приема. Ние би трябвало обаче да подготвим себе си умствено на ситуация която филмовата основан Leica фотография ще стане ниша в ниша в ниша.

Leica фотография с железни кутии на филма е все още виц и удоволствие да бъде ангажиран. Това няма да даде на Вас най-много представянето на резултати Уайз това, че е сега възможно. Ние трябва да очакваме Доктор по медицина да погледаме какъв Leica достави и хване с основните играчи.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: DrEaMeR_Xs   
Дата:   21-05-06 13:10

Истината относно 'цифров' лещи!


Характеристиките на филм основаха техника.

Емулсията слой това, че държи светочувствителния сребърен halide зърна имат сигурна дебелина и съдържа до двадесет слоя на зърна, които и да било от кои удари от фотони и следователно е част от латентния образ. Светли лъчи които стачката повърхността на слоя на емулсията в полегат ъгъл ще пропътува през дълбочината на желатинния слой и ще бъде отбита някои зърна в по-ниско слоевете. Така ъгълът на инцидентност е никакъв проблем ни най-малко. Идеално самолета на филма би трябвало да бъде самолет, но филм никога не е апартамент в вратата на филма и ще се издуе. Но дълбочината на слоя на емулсията и дълбочината на полева търпимост ще компенсират това състояние на работите и оптическите разработчици могат да използуват тази характеристика да компенсират проблема на кривината на поле. Размерът и дистрибуцията на индивидуалните сребърни halide опори на зърна почти безкрайно ниво на резолюция и само най-добрите лещи могат да експлоатират това представяне. Но има едно голямо възражение: високата разрешителна способност е ограничена на практика от два фактора: устойчивост на камерата и разсейване на светлината в емулсията. Много много добрият детайл може да е записан напълно вярно, но микро контраста и контраста в ограничаващата честота многониски и детайли някой не е забележим освен ако използвания крайните на грижа и техника.

В химическата фотография, сложността е построена в филма и обработващата химия и нито потребителя, нито оптическия разработчик промени или влияние основните параметри.

Характеристики на полупроводникова технология.

Позволявате мен да бъда педантичен да започна. Ние използваме думите аналогови и цифрови технологии да различаваме между две системи на различното пленяване. Но ние би трябвало да сме внимателни тук.

Аналогово измерване съдържа това, че стойността да бъде измерена преведе в другата стойност това, че отговори по същия начин на разлики в стойностите. Цифрово измерване съдържа това, че стойността е преобразена в число. В цифров часовник има само разчетен механизъм: всяко една хиляди секунда число е променен. В аналогов часовник времето е изразено като кръгло преместване, аналогично на преместването на земята. Цифров не е срещу на непрекъснатия. Верния срещу на непрекъснат дискретен: капака скорост може да е променена в стъпките, това дискретно и разстоянието промени плавно или непрекъснато. Цифров часовник може да бъде по-точно казано, отколкото аналогичен и цифров файл може да издържи повече разлики на осветяването отколкото сребърен halide основан негатив.

Самата природа на дискретните представящи си елементи (пиксели) на CCD въвеждат извора на образ разложение не намерено в филма-основана фотография. Бележка която това не е цифровата (цифров) природа на пленяването което е проблема, но дискретната дискретизация на образа. Дистрибуцията на сребърните halide зърна в трите размера дава възможност за възпроизвеждането на ниски и високи честоти в същото време и без намеса. Но с CCD е високия честотен информационен се нуждае предаден на нискочестотна информация (Nyquist правило) и това не е без проблеми. Най-често нискочестотен филтър е използван пред сензора да намали тъй наречения artefacts. Но Leica с DMR използва софтуер на обход нискочестотния филтър и новата Mamiya ZD камера има избора на отстраняване на нискочестотния филтър когато изиска. Цифровият електронни все още камери (DESC) също така потребност светъл филтър се опълчват да преведат монохромната информация в цветен образ. Всъщност електроните пленени от пиксела са усетени като аналогово напрежение и са цифрови в отделна стъпка.

Основните характеристики на CCD сензора са факта това, че сензора е апартамент (самолет), построен като дискретна матрица на пиксели и не прозрачни (няма дълбочина). Плоскостта на сензора е лоша за изкривената природа на образа създаден от лещата. Непрозрачната природа на сензорните килии съдържа това, че полегатият ъгъл на инцидентност на светлите лъчи поразителни на сензорната повърхност трябва да е ограничавана. Иначе казано само няколко фотоните ще бъдат пленени. Използването на малък кондензатор отгоре на всеки единствен сензорен елемент наистина подобрява ситуацията и Кодак претенции които ъгълът на 20 градуса може да е позволен без който и да било проблем. Има много дискусия за това ъгъл, но това е само уместно в ситуацията това, че камерата има много малка сензорна област и голям диаметър на ученика на изхода. Тогава граничните лъчи ще ударят повърхността в екстремалните ъгли. Но в сега общите сензорни формати в D-ЕДНООБЕКТИВНИЯТ ФОТОАПАРАТ е (формата на агенции по печата) проблема много по-малко важно. Вероятно само екстремалните широкоъгълни лещи ще търпят някой допълнителен портрет.

ние наистина ли се нуждаем от нови лещи пред сензора?

Нищо какво каже над интерпретира като изречение да разработи лещи това, че особено приспособят на характеристиките на CCD пленяването. Лещата която е разработена за оптимално представяне за филм-основания запис на образ (високата разрешителна способност, плоскост на поле, добро контрастират) ще произведе отлични образи на филм и на CCD-сензор. Добра разработка за пленяване на филма ще бъде добра разработка за полупроводниково пленяване твърде! Фактът който плени образи ще бъде съхранен като цифрови пробвани образи, няма уместност за разработката на лещата. Единственият проблем би могъл да бъде определението на изключената честота на MTF се извива да остане за Nyquest честота. Но вие не можете да разработите леща къде MTF стойност капки от a сигурни оценяват да занулят. Дали това би могло да бъде направено, ние се нуждаем нискочестотен филтрираме да отстраним високия честотен спектър на MTF функционира. Всичките алгоритми развити за пост-обработка на цифровия файл (отстраняване на шум, увеличаване на рязкост, уточнение на цвят, оптимизация на тоналната скала на електронно пленените образи) оперират образа файл това, че плени от лещи на класически (филм-основани) разработки.

Производителите днес правят някое усилие да стимулират така наречени цифрови лещи, оптимизирани за цифрово пленяване и с подобрено представяне сравнено с филма-основани версии. Вие можете наистина да видите подобрение в качеството на образа , но това, че това не създаде от 'цифров' разработка.

Ние сме напълно фамилиарен с факта това, че сензорната област в болшинство D-ЕДНООБЕКТИВЕН ФОТОАПАРАТ е малък отколкото традиционния 35mm негатив. Този факт обяснява коефициента на поправки за фокусно разстояние (намалението на ъгъл на визиране би било по-добро описание). Но какъв не е често обсъден факта това, че намалението на ъгъла на визиране има еднаквия ефект като спиране надолу по отвора на лещата). В двата случаи граничните лъчи са отрязани и са вече не част от образа формиращ процес. Чистият ефект е това: ако ние имаме леща с максимален отвор на 2.8 и да намали ъгъла на визиране, ние получаваме всъщност образа качество на леща спряна надолу на 4 или 5.6!

Неотдавнашен опит наистина илюстрира това поведение. Аз използвам ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПОРЪЧКИ НА Правилото 33 с Сигма макро 2.8/50mm на лещата. Аз съм много нещастен с представянето на тази леща (нисък контраст и ограничена резолюция). Така Аз промених лещата за версията на Правилото , 2.5/50mm. Отново Аз не съм така щастлив с тази леща твърде. Но новият Правило макро 2.8/60mm е победител. Оптическата разработка на тази нова версия така не е различна от предшествуващата версия, но намалението на разрез на ъгъла на визиране от лошото влияние на граничните и полегатите лъчи, отговорни за сферичното отклоняване, кома и астигматизъм и разбира се кривина на поле. Разработчикът само трябва да фокусира върху частта на центъра от образа и може да пренебрегне всички обезпокояване на влияния на лъчите на ръба и полегати лъчи. Втория аргумент защо така наречени цифрови лещи предложение подобрено представяне е общото подобрение в промишлените техники това, че гарантиране малка търпимост състав.

Разработчиците на филм-основаните лещи на камера са в много повече трудна позиция: те трябва да разработят лещи за много по-широко ъгъл на визиране и област на по-голямото пленяване и трябва да застанат с лице към много високо ниво на оптически грешки отколкото разработчиците които трябва да се погрижат за малък формат с понижен ъгъл на визиране.

Няма магия тук и 'цифров' лещите не са дарени с качество на по-горния образ от философия на новата разработка , но възползват от ефекта на спрения-надолу по отвор това, че малкият ъгъл на визиране прави го възможно и също така на общото високо производствено качество.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: DrEaMeR_Xs   
Дата:   21-05-06 13:13

Известната 15% търпимости в произвеждането и изпитание!


Ние изпитваме бум в изпитанието цифрово и фотографна екипировка и в следата на тази активност, ние гледаме също така голямо количество на пространство и енергията посвети обсъжда относителните и абсолютните преимущества на филм-основани и полупроводникови образи.

Преди известно време Аз се опитах да обсъдя тази тема с Кодак инженери в Рочестър. Те имат задълбочено знание с и медия и би трябвало да са добре поставени да предложат ценни проницателности. Техният отговор толкова бе прост колкото изтрезнява: ние не ръководим сравнителни тестове, както и медията е в същност напълно различна и това много трудно трябва да направи значими коментари. Техният изглед е напълно действителен: вие избирате средата която подхожда вашия стил на фотография и това, че дава на Вас резултатите вие пожелавате или вашите клиенти искане.

Безполезното сравнение между филм-основани и полупроводникови образи.

Това е болшинство значително гледище и това би трябвало да е стимулирано повече често. Човекът който тъмна стая на любови работи, има сръчност на работа с филм и се наслаждава на погледа и усещането на добър направен baryta или RC разпечатка, ще продължи да използува обработващ техниките на химикала , тъй като той гледа добродетелите и радостите на тази техника.

Всички ние знаем това за добро определение на детайл и най-много добрия тонален диапазон, ние се нуждаем от камерата на големия формат и негативи на филм на големия измерен лист който са контакт отпечатан. Все още всички ние, с изключението на няколко любители, използваме филм на 35mm , не защото това доставя най-доброто качество, но него доставяме това, което ние се нуждаем от и необходимост. И някой тръгне дискусията какво филм размер най-добър: това е скучна тема с известени заключения. Изборите са направени на различни аргументи, както удобство, скорост, стойностен и подходящ образ качество.

В thirties на покрай столетието, 35mm спечелен конкурса с руло филм и имаше огромно люлеене на новия формат и неговата екипировка. Сега в първото десетилетие на 21-вото столетие ние гледаме аналогична тенденция: мъничките цифрови сензорни масиви, поддържани от силна математика и програми, спечелват конкурса с филм по принцип и с 35mm и филм на рулото в частност. Вие можете да видите момчетата на големия формат да се усмихвате и да мислите: Аз казах на Вас така!

Практическият благоприятства на полупроводникови образи и неговата голяма опашка за избори през обработка на цифровия пост е така очевиден и полезен, това, че което и да било обсъждане за абсолютните разлики в представянето е неподходящо. Ако вие следвате дискусиите и сравненията в списанията, на websites и групи на дискусията , няма една нова проницателност или изявление което ще се измени тенденцията или дава на свежи проницателности или нещо на допълнения ценни на дискусията. Всъщност с въведението на Правилото D30 и неговото потомство, главата на филма-основаният ЕДНООБЕКТИВЕН ФОТОАПАРАТ е бързо достигане до края, обаче впечатляващо Nikon F6, -1V на ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПОРЪЧКИ НА Правилото и други са като електро-opto-механично инструменти.

Производствени търпимости и търпимости в изпитанието.

Ако ние пожелаваме да впуснем в абсолютно и относително изпитание и сравнение на резултати и екипировка, това е Уайз да отразява върху следващите проблеми.

Няколко седмици преди Аз посетех малкото Инженерство на компанията Образ на наречения , разположен в Одеклона, Германия. Те имат тестова лаборатория, натоварена с компютри и всички видове на тестови диаграми и екипировка, и осигурява всички тестови резултати за някои главни Немски списания, харесват ColorFoto в фотографния клон и не в компютърния търгува. Оценява техните тестови процедури на редовна основа, те имат достигнати до заключението, това болшинство тестово нанася на карта това, че са обикновено използвано и това разчита в края на краищата на визуален контрол и сравнение има присъща грешка ръб на 15%. Наблюдателите, сравнявайки еднаквите резултати се отличават от 15% в тяхното решения! И даже повече проблематични, тестовите диаграми самите се различава от 15% в донасянията идентично и възпроизводими резултати.

Тези заключения не са нови: болшинство занятията относно визуален контрол и решения са приключили това, че ръбът на грешка е напълно голям между лица и между резултати.

Инженерство на Образа също така приключи това, че autofocus механизмът на болшинство камери бе така ненадежден това, че те трябваше да прибягват към ръчен фокус с статистически анализ на премествания на малкия фокус на търсене самолета на оптималната рязкост. Специалният testcharts е бил разработван и създаде (Сименс ум на звезди синусоидален градиент) да бъде способен да избяга заострящия механизъм в цифровите камери които убиват което и да било значимо сравнение.

Всичко тази сложна екипировка и статистически управляван анализ с компютър гарантиране това, че резултатите уместни за две причини: камерата е все още ръчно подравнена пред изпитателния стенд и тук ние гледаме забележителен феномен: резултатите за decentring на леща са impossibly високи: те намират средно decentring между 8% и 15%. Това е измерено като разликата между представянията измерени в ръбовете на образа. Но това е почти невъзможно от визуален контрол да подравнява камера абсолютно самолет паралелен пред тестови самолет. Това наблюдение не е определено като критика: Аз мисля хората в Инженерството на Образа правят отлична работа. Този разказ е само казан тук да даде индикация на как леко на него направи грешки в изпитанието и как голямо усилието има да управлява неизбежните търпимости в тестовата екипировка и процедури.

Вторият проблем е производствения процес: обаче добро компанията и е контрол на качество, трябва да има някое обезщетение за производство на търпимости. Ръбът на? 5%е действително отлично в потребителските електронни продукти и камери.

Както него или не, но две идентични камери и лещи могат да се отличат от ръб на 10% и понякога високо. Това съдържа това, че А решение който двата различни продукта изпълняват поравно добре може би обижда в статистически значително число на случаи. И наблюдението което двата продукта различават в тяхното представяне може би погрешно твърде. В голям брой от случаите ние не отбелязваме тези аспекти, тъй като ръбът в грешките в тестовите процедури и тестова методология е по-голям (15%) отколкото разликите в произвеждането (10%). Често производствените търпимости може би малки, но грешките в тестовата методология са nonetheless винаги подарък, даже ако ние не сме осведомени за това.

Заключението

При голямото количество на фактори които мога може да повлияе на резултатите, ръба на търпимост в тестовата екипировка, ръба на търпимост в произвеждането на продукти, ние трябва да допуснем тези сравнителни резултати и единствени решения може би различни с 15% или дори още. Без чисто разбиране на условията които мога може да повлияе на резултата, заключенията може би в най-добрият случай показателни и често са не-информационни. Това е неприятно заключение, този ограничава стойността на многобройните сравнения и резултати които са публикувани ежедневник във всички видове на медия. Най-добрият читател може да направи трябва да е имащ ясна представа на хубав ръб на грешка в заключенията представени и интерпретира резултатите с този състав на търпимостта предвид.

Това е причината защо Аз ограничавам моето изпитание на лещи и филми на аспектите това, че измерят напълно уверено и в лабораторните-ситуации къде влиянията управляват. Аз също така използвам няколко комплекти на независимо придобити данни които могат да са използвани да намерят които и да било аномалии и могат да са използвани да проверят резултатите на всеки комплект от данни. Това е също така причината защо Аз съм много упорит да задоволя себе си в изкуството и науката на изпитание на цифрова екипировка, къде веригата на възможни влияния е много по-големи и визуалната оценка на резултати много склонни към грешки в решението, дава широката търпимост състав в който един работи.

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: DrEaMeR_Xs   
Дата:   21-05-06 13:18

Аз я омазах още повече от Стоев :)

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: chiphead   
Дата:   21-05-06 13:20

дриймър, пирфектен си! [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: cooler   
Дата:   21-05-06 13:30

Е тия транслатори са си мамата ебали. Човек може да се попикае от смях[smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: asahi   
Дата:   21-05-06 13:37

Апартамент или самолет?

Отговори на това съобщение
 Re: Lens testing and lens design in the digital age...
Автор: cooler   
Дата:   21-05-06 15:22

Суров разработчик.[smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна
Всички теми
Дървовиден изглед
Нагоре