Автор: Lalinda
Дата: 12-06-08 21:40
И аз снимам по същите причини като pd.
Някои едва покрай МОИТЕ снимки видяха, че ОКОЛО тях и навсякъде има ЦВЕТОВЕ.
Отделно, че пък изобщо не виждаха ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ, камо ли пък СТОЛОВЕ.
Снимам от дете, просто така се случи, но по-късно, след две-три години активно снимане в ученическите години ми бе напълно опротивяло... Добре, че ми купиха кинокамера, с която се забавлявах още две-три години - с брат ми правехме нещо като рекламни клипове, просто за да се кефим...
По-късно отново започнах да снимам, след като поживях година в Ленинград и бях поразена от хармонията му - искаше ми се да я покажа на близките ми... после продължих да пътувам къде ли не и да понякога да снимам, понякога - не. Престанах изцяло да снимам планините, морето (то пък ми бе особено скучно - върнах се от двуседмично пътешествие в Гърция с 13 филма и без нито един кадър от морето й (невероятно, но факт), затова пък открих цветовете й, много по-различни от туристическото синьо и бяло...
Въпросът не е глупав, съществува огромна книга, с няколко издания, в която известни фотографи ГОВОРЯТ защо снимат (Photography speaks) - прочетете я. Един от тях казва: защото искам да видя как изглежда СВЕТЪТ НА СНИМКА.
Мисля, че съм споменавала и друг път какво огромно вълнение изпитах, когато един вече пенсиониран потребител на един наш фотосайт ми писа, че снимките ми от Рим и разказите към тях го накарали да пътува...
Аз самата нямам нужда да снимам, просто архивирам видяното... Откривам цветове, все по-тайнствени и вълнуващи... все по-предизвикателни, обичам да гадая за хората зад прозорците и вратите, украсени от тях, не по лицата им, притворни и коварни...
Отдавна съм загърбила "красивото" и псевдоносталгиите - залезите и маковете на фона на дефокусирани облаци или текстури не са за мен... Обичам да наблюдавам и анализирам, не да лепя и напасвам плъгини...
|
|