Автор: charm
Дата: 07-01-08 11:05
Джеймси, ходил ли си някога в дома в Панагюрище миличък?
Защото "помогнем" за мен не означава да им занесем просто нещо, на което да се радват.
Аз там имам още един син - казва се Бончо.
Знам и повечето деца по име. Те също знаят нашите имена и питат за всеки по отделно, ако го няма.
тези деца имат нужда да виждат, че на някой му пука за тях - много повече от торби с дрехи, книжки, храна и т.н.
за мен е важно да дам частица от себе си, дори да е на едно дете. това е смисъла за мен.
Знаеш ли какво ми каза Бончо като си говорихме в събота /осмели се да го каже чак след 3-4 срещи/: "Да знаеш, како, че не е си работа тва да живееш в интернат. От майчица по-добро си няма. Ама кво да прая кат мойта не ме иска? Такава съдба Господ ми е отредил"... Гушнах го. Не можех нищичко да му кажа, но мисля, че той и не искаше друго - една прегръдка само. И едно спускане с найлон по пързалката. а... и едно обещание, че пак ще отида и че ще заведа и децата.
та с толкова много приказки, мили ми Джеймси исках да кажа, че за мен лично не е добър вариант смяна на дома.
|
|