Автор: captainme
Дата: 16-06-08 00:25
http://www.bgsever.info/br-34_2007/10gines-Bogomil02.gif
Видинският любител фотограф Богомил Петров е открил 642 фотоизложби досега и с това си постижение е кандидат за книгата на рекордите на Гинес. В залата на общината, във фоайето на филхармонията, в централата на БТС, на площада. Последната откри в бивака на гребците от похода по Дунав, който спря за отдих във Видин и участниците опънаха палатките си до крепостта "Баба Вида".
Някои се учудват как може да се откриват постоянно изложби. "Тайна няма. Просто живееш с фотографията, не се разделяш с апарата си. Ходиш по улиците и животът ти поднася красиви или тъжни мигове. Стига да имаш очи да ги видиш и да ги запечаташ за другите", отговаря Богомил Петров.
Не всички снимки от изложбите са нови. Авторът им ги групира тематично и така се получава вълнуващ разказ за селища, хора, случки и събития. Всяка изложба си има име, което е вълнуващо и запомнящо се. Ето едни от последните - "ТИДА-а - събитие и емоция", "Европейските бебета на Видин", "Момичетата на Видин" и др. За снимките си Богомил Петров не търси тежки галерии и официални зали. Той ги разполага там, където са хората - правил е изложба на връх Миджур, най-високият в Западна Стара планина, когато там са се качили не повече от 200 човека, и в подземните галерии на гипсовата мина в Кошава. "Миньорите много се изненадаха, зарадваха се искрено. Дотогава никой не беше слизал под земята да направи нещо за тях извън работата им", твърди авторът на фотосите.
Макар да не е завършил училище за фотографи, Богомил Петров е израснал в истински професионалист. Важното е да уловиш мига, който казва нещо на хората, черта от силуета на човека, издава характера му, вътрешните му нагласи, емоционалното му състояние, но е важно и образът да бъде чист, кристално ясен. А за това си има тънкости, които Богомил Петров отдавна е овладял.
Макар да е станал популярен и като фоторепортер, Богомил Петров е известен повече като спортист от близкото минало - щангист от прочутата видинска школа по тежка атлетика. През 1964 година в София поставя световен рекорд, който е потвърден на олимпиадата в Токио през същата година. Бил е състезател в ЦСКА и "Академик", но се връща във Видин и става треньор в школата, от която е тръгнал към големия спорт. Не постигнах особени резултати, защото не използвах никакви препарати, само един витамин С, не без шега говори за ония си години рекордьорът. Като състезател и треньор пътува до 28 страни и още в началото решава, че трябва да запечатва на лента местата, които е видял. "Това бяха години, през които не всеки можеше да види Япония, Китай, Тайланд, Гърция, Австралия. Аз ги видях и като се върнех в България показвах на приятели снимките си. Те бяха интересни, защото аз не бях официално лице, никой не ми казваше къде да ходя и какво да снимам. Сливал съм се с тълпата в тези страни и съм заснемал най-чудновати лица на хора, сгради, местности. Търсих красотата у хората и в природата. По-късно започнах да забелязвам и лица с отрицателни емоции, не толкова красиви, колкото символни на нещо - трагедия, съдба, някакъв знак", обяснява той. Малко по-късно у него се заражда идеята да снима постоянно, свиква с апарата, който днес е част от живота му.
Спортният дух никога не е напускал Богомил. Той е подготвил в школата си над 700 щангисти. Увлича се и от гребането и има завидни постижения. През 1977 година е изминал с туристическа лодка разстоянието от Видин до Русе без прекъсване за 41 часа и 40 минути. Цели 300 км. С лодка каяк е преплувал разстоянието от изворите на Дунав в Германия до устието на реката при град Сулина, Румъния. Написал е и книга за този славен преход.
Днес Богомил Петров снима за местен вестник и участва във всяко туристическо събитие в областта. Вълнува го и екологията и се включва в акции, които привличат вниманието към важен за обществото проблем. Няколко пъти е участвал в експедиции, които проучват състоянието на река Дунав.
На своите 67 години кандидатът за Гинес с 642 фотоизложби се чувства здрав, щастлив с добра съпруга, две дъщери и внуци. И с апарата, с който е неразделен през последните години. Щангист, треньор, турист, еколог и фоторепортер - всичко това е видинчанинът Богомил Петров.
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie22]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley22.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram