Автор: diddoo
Дата: 27-12-10 13:49

http://0701.nccdn.net/4_2/000/000/083/1b5/1157235204247022.jpg
горната схема показва детаилите на един кардиоден микрофон. Забележете, че тук има два пътя към мембраната: единият е фронтално, а другият е през отвори отстрани. За звукови източници, които са разположени на on-оста, или имат 0 градуса ъгъл на падане, (показани на А), звукът, който пристига фронтално, ще бъде винаги водещ или по-силен от звука, който влиза по пътя през задния отвор. Това е така, защото той изминава по-кратко разстояние. За източник, който се намира отзад (180 градуса ъгъл на падане), двата звука, които пристигат до мембраната ще бъдат равни и противоположни и по този начин ще се неутрализират, както е показано на В. Използвано е акустично съпротивление в конструкцията на микрофона, което да осигури еднакъв път на фронталните и на задните вълни, които пристигат от източника, който се намира на ъгъл 180 градуса.

http://0701.nccdn.net/4_2/000/000/083/28d/11572355311079080.jpg
Кардиоидния микрофон има по-голям обсег от омни. Поради чувствителността му, която е насочена напред, той има по-голямо отношение между чувствителността по главната ос и от случайно падащи ъгли. Фиг. 8А показва сравнение между омни и кардиоиден микрофон, във величина еквивалентно работно разстояние. Това, което фигурата показва е, че кардиоидния микрофон може да се използва на разстояние 1.7 пъти от работното разстояние на омни, докато имаме същото средно ниво на шум в стаята. Хиперкардиоидът може да се използва при 2 пъти разстоянието на омни за същия ефект, а суперкардиоидът - 1.9 пъти.
Когато става дума за dB при една и съща работна дистанция, кардиоидът ще отхвърля случайно пристигащите звуци 4.8 dB по-ефективно от омни, както е показано на фиг. 8В. За сравнение, суперкардиоидът - 5.8 dB, а хиперкардиоидът 6 dB повече отхвърляне.
от нета това
|
|