Рекламирайте тук
ЗатвориРеклама в секции форуми и базар
Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.
За стандартната ценова листа и условия изпратете запитване до webmaster@photo-forum.net.
Гледам, че доста хора имат в своята фото-раница ножове и се зачудих- има ли в този форум други болни мозъци на тема ножове като мен?
Става въпрос за всякакви: джобни, кухненски, ловни.
Ще е супер да напълним темата с хубави снимки на интересни ножове!
Ще открия с едно много приятно ножче, което е винаги с мен на риболов: Au Sabot Le Thiers
Дръжката е от Хвойна и мирише страхотно. Острието е от 12С27 стомана и става доста остро като се наточи правилно.
Просто е част от електричарски комплект, ама точно този нож не ми служи за нищо в работата, та си стои в колата. И от време на време и в раницата, ако идеята е свързана с платове, въжета и разни други DIY помощни средства
Чак такова количество като на Гуцигуци не мога да докарам, ама десетина сигурно имам, някой с поизносени остриета от заточване. Купувам за да ги ползвам.
440C Stainless Steel: Properties, Processing and Application
440C stainless steel is a member of the 400 series of stainless steels. It has the highest carbon content among them. The standout properties of this type of steel are its hardness, mechanical strength and fatigue resistance. This combination of properties makes it useful in the production of cutting tools. Due to its high carbon content, it does not have outstanding corrosion resistance, but it can still be used for applications that require moderate corrosion resistance such as surgical instruments.
440C stainless steels typically have a composition of 78 – 83.1% iron, 16 – 18% chromium, 1 – 1.2% carbon, 1% (max) silicon, 1% (max) manganese, 0.8% molybdenum, 0.04% phosphorus and 0.02% sulphur. They have a martensitic grain structure, and they are primarily hardened through solid solution strengthening with chromium and precipitation hardening of molybdenum carbides
> "Нож-чето" ,което е показал
> колегата Julius може би е същото
> ,което Дънди -крокодила извади в New
> York ,когато го нападнаха улични
> бандити...
Да покажа и аз моето, за съжаление съсипано от мен самия "ножче". НЕкои Д'Ъртаняии като мен, може да са чували за младежката организация "Бранник". Ножът е, по-скоро вече не е, от техните парадни ножове. За съжаление, преди повече от половин век, под въздействието на Гойко Митич/Токай-Ихто , реших, че мога да се науча да мятам ножове Като следствие ножът остана без чирени и част от дръжката а аз се сдобих със зачервен врат, когато баща ми разбра за моите приключения.
От какъв материал е голямата дъска и ползваш ли я активно в кухнята? Иска ми се да взема по-голяма дървена дъска за рязане, но нещо не попадам на изкушаващи предложения.
Материалът на дъската за рязане е много важен за това, колко дълго ще остане ножът остър.
Най-подходящите материали за дъска за рязане са череша, явор, орех. Дъб също, но ако е европейски дъб. Американски не става.
Аз ползвам дъска от череша. Моят любим кухненски нож с твърдост 63 бръсне космите на ръката ми дори след месец употреба.
Дъската вкъщи е от бамбук и е една идея по-малка от тази на дедо Фичо. Прилична е, доволен съм.
Черешата е меко дърво, навремето по дърворезба почвахме точно с такива меки дървета като липа, череша и махагон. После минавахме през абсолютната класика - ореха, накрая и с твърдите ясен, глог, хинап...
quazimodo: "От какъв материал е голямата дъска и ползваш ли я активно в кухнята?"
- От дъб, взех я от https://korkos.com/product/end-grain-cutting-board/ с размери 400х330х33 mm. Импрегнирах я с разни масла и самоделни пасти. В началото я ползвах почти ежедневно, впоследствие само когато има по-едри или обемни продукти за рязане.
Mogila: "Материалът на дъската за рязане е много важен за това, колко дълго ще остане ножът остър."
- В тази връзка, когато ползвам обикновени дъски (средната ми е бамбукова) гледам да режа по посока на линиите на дървесината!
nozdormu Не разбирам точно какво ме питаш.
Аз не казвам, че храната не се докосва до пластмаса, а че не искам да има излишно допир до такава, като мога да го избегна с употребата на дъска от хубаво дърво.
Julius Бамбукът изглежда страхотно, но е едно от най-неподходящите дървета за дъски за рязане поради твърдостта си.
Да, черешата е мека и не затъпява ножа :)
asahi: "Дървените дъски са гъзарски, но за работа и поддържане най-добри са пластмасовите."
- Людмиле, ти ползваш ли ги всекидневно, или по принцип го казваш?
2-та ми кухненски ножа са китайски дамаскини, точа ги рядко когато се затрудняват при мек домат. Използвам водна шкурка и приспособлението от снимката, а за масат ползвам едно ф4 твърдосплавен м-л за металорежещи ножове.
А бамбуковата ми дъска от много използване леко се е вдлъбнала в средата...
- Людмиле, ти ползваш ли ги всекидневно, или по принцип го казваш?"
Имам 4 дъски - голяма и малка пластмасови и голяма и малка букови. Ползвам ги всеки ден, тъй като режа само на дъска. Разбира се не заедно, но често се случва да са две, защото не смесвам зеленчуци и месо на дъските. Нямам притеснения за пластмасите. Доматите ми растат на найлон и се напояват през пластмасови тръби от помпа с пластмасова перка. Събирам ги в пластмасова щайга, а в хладилника ги съхранявам в найлонов плик.
От ножовете ми внимание заслужава този:
Правен е по поръчка по мой проект. Взаимствал съм формата и пропорциите от Шигеки Танака. Синът ми готви повече и затова има два такива ножа - голям и малък. Дръжката е от импрегнирано със смола дърво, черното не помня какво беше. Стоманата беше някаква за медицински инструменти. Понеже съществуват няколко стандарта за именуване на стоманите, а и аз не разбирам от металознание, гледам да не задълбочавам в темата. Режещият ръб изглежда така:
Заглаждам го с масат, наследен от дядо ми. Заточването го правя веднъж годишно при майстора. Майсторът ми е приятел, има си достатъчно работа и прави готварски ножове по изключение. Не търси още ангажименти.
Доста работа отмятам и с едно подобно ножче от Кауфланд, купено за 10 лева. Не е в репрезентабелен вид, даже бамбуковата му дръжка е спукана и затова няма да го снимам. Ако пак пуснат в продажба ще си взема две. Него също си го точа при майстора, защото го прави по-добре от мен.
Филип, малката ми дървена дъска е като твоята. Дървените дъски трябва да се мият еднакво от двете страни да не се измятат. Трябва да им се осигурява равномерно изсъхване. Когато се вземат нови се импрегнират. Може и с олио, на няколко пъти и без оливане. После е добре веднъж годишно да се освежават.
Людмиле впечатли ме с ножовете и доматите собствено производство! Някъде бях чел, че домати не бивало да се съхраняват в хладилник?! Веднъж, два пъти пробвах изтраяха седмица без проблем.
asahi "... Дървените дъски трябва да се мият еднакво от двете страни да не се измятат. Трябва да им се осигурява равномерно изсъхване. Когато се вземат нови се импрегнират...
- Напълно съгласен! Моите, с изключение на голямата, не са импрегнирани, но се държат прилично. Малката е леко извита напречно, вероятно заради миенето както споменаваш. Бамбуковата пък е леко вдлъбната по средата и от двете страни от многото рязане в централната част, но иначе не е мръднала.
Ножове съм ползвал най-различни и обикновени, доста ме кефеше този Fiskars:
Най-хубавият нож, който съм имал, беше подарък от баща ми (Бог да го прости) - CRKT M16-14t
Прекрасен нож. Острие от стомана AUS8, дръжката от титан. За съжаление го загубих
Ножовете от типа Сантоку, какъвто е вторият на Филип и моите двата, изискват малко по-различна техника на хващане и движение. Най-подходящият захват е този:
Реже се почти праволинейно движение напред и надолу. Ако е с дъга на острието като моя и се реже с върха и средата се прави и леко залюляване, а ако се реже в зоната от средата до дръжката се реже с натиск надолу и напред. Характерно за Сантоку е, че позволява прецизен контрол и при интензивно рязане натоварва равномерно китката и сухожилията на предмишницата. За това спомага дългата права дръжка, която има призматично сечение. В последните години се предлагат и ножове, които са с острие като Сантоку и европейска дръжка, като този на картинката.
Европейският мастършефски нож (първият на Филип) се хваща здраво за цялата дръжка и се реже с люлеещо се движение напред. Този захват и рязане позволяват от рамото да се вкара повече сила, но това означава и по-голямо натоварване в китката. Дръжката е по-къса, с елипсовидно сечение и отзад е заоблена надолу.
В крайна сметка всеки реже с каквото има и с каквото е свикнал.
Какво значение има цената на стоманата след като не купувате стомана? Цената на ножа се определя от съвсем други фактори. Същото както при фототехниката.
> Какво значение има цената на стоманата след като
> не купувате стомана? Цената на ножа се
> определя от съвсем други фактори.
> Същото както при фототехниката.
Не знам, не аз намесих цената на стоманата. Аз просто отбелязах от какво е направен ножа.
Иначе достатъчно дълго съм се занимавал със стомани.
Не оспорвам. Репликата не е към теб, а по-скоро към темата "кое колко струва". Което ме подсеща за митичния "Damascus Pattern", по който масово се припада. Другият повод за припадък е "Sweden Stainless Steel". Все поводи за търсене на висока продажна цена.
> ddantgwyn, ako трябва да сравниш 440Ц с 1095 -
> коя от двете би предпочел и защо?
Ще прецизираш ли в какъв смисъл да ги сравнявам? По какви критерии? Химичен състав, механични свойства, термична обработка, начин на получаване? И за какво да я предпочитам? За направата на ножове?
Хайде, 440C е по ASTM, но 1095? DIN? JIS? ГОСТ?Трябва ли да я търся в Schlüssel? Всъщност намерих информация за нея, но без да знам за какво искаш да ги сравнявам, сравнението ще е по чисто номинални показатели - химичен състав, механични свойства, термична обработка.
Не съм изкушен от ножовете, но от металургията определено съм
От гл.т. на устойчивост на корозия, твърдост, заточване, износване и прочее...
(но ако не си работил с такава и нямаш преки впечтл. - може би няма смисъл, зарежи)
Стоманата 440с се ползва за ножове в ниския и рядко в средния ценови клас. Има много по-качествени стомани.
Няма неръждаеми стомани. Има с различна степен на устойчивост спрямо корозия. 440с е устойчива, но когато е закалена за максимум твърдост, устойчивостта и против корозия намалява. А и максималната твърдост, която може да се постигне не е впечатляваща.
> Стоманата 440с се ползва за ножове в ниския и рядко в средния
> ценови клас. Има много по-качествени стомани.
Аха, значи не стоманата, а ножовете са евтини. За качествени стомани може да говорим едва след като изясним какво ще разбираме под този термин.
> Няма неръждаеми стомани. Има с различна степен на устойчивост
> спрямо корозия. 440с е устойчива, но когато е закалена за
> максимум твърдост, устойчивостта и против
> корозия намалява. А и максималната твърдост, която може да се
> постигне не е впечатляваща.
Извинявай, а ръждясването на желязото какво е?
Иначе за твърдостта, която беше спомената на тази стомана ще се съглася, че не е впечатляваща.
Между другото, да не си машинен инженер по образование, извинявай и за въпроса?
> Не оспорвам. Репликата не е към теб, а по-скоро към темата "кое
> колко струва". Което ме подсеща за митичния "Damascus Pattern",
> по който масово се припада. Другият повод за припадък е "Sweden
> Stainless Steel". Все поводи за търсене на висока
> продажна цена.
Е да, към това няма какво да се допълни.
Иначе темата и за дамаската стомана, и за булатната стомана и изобщо за термичната обработка на различни метали или керамика е много интересна, но не и е тук мястото (imho)
Направих снимка в стила на ГуциГуци и осъзвах, че съм прекалил, без да имам колекционерска страст. На практика почти всичко е старо и евтино.
За работа – Mora (горе вдясно) от въглеродна стомана. Удобни са ми са за най-груба работа по дървенията на покрива, в гаража, двора, дори и за рязане на корени. Заточвам и държи дълго. За по-фина ремонтна работа (рязане на корк и др.) вместо неудобните за мен макетни ножове използвам ножки с удобен захват, заточвам ги редовно и режа. За електричарска работа – удобни са ми старите немски електричарски ножки от втория ред.
За планината ми се иска да имам вечен нож като на Julius, но се задоволявам с нещо евтино швейцарско, задължително с трион и ножичка за аварийни ситуации и травми.
Но най-много дни в годината използвам евтините ножки със серетирани остриета горе вляво. Само с тях мога да режа дебели въжета, да пробивам и вързвам повредени шамандури и маяци, да пробивам големи бутилки за изнасяне на низове. Загубил съм в пясъка и по скалите 3-4 такива, затова вече ги маркирам с цветна лента. А малките швейцарски ножки са идеални за подаръци за приятели и помощници, дори и жените им се радват. Събирам ги предимно с тази цел. Старите немски, чешки и френски ножки са си за мен
Малък лист подходяща шкурка е задължителен аксесоар към всеки нож в раницата и при пътуване.
petervassilev и аз съм доволен от morakniv,
имам 120 ката с дървена дръжка, като съм загледал и тоя зеления дето си го снимал в дясно. Но се чудя за варианта им с магнезиева запалка в дръжката, обаче ми се вижда, че ще намали здравината на дръжката
> Synthy Ами хайде покажи нещо и
> разкажи подробности де!
То много за показване няма, като гледам по-горе какво са показали хората
Ето тези са двата ми любими готварски ножа. От магазина са, но са много добри. Доскоро повече ползвах на KitchenAid, но без да искам снощи хванах тескомата за да нарежа тези гъби и всъщност усетих, че е доста по-удобен. Не знам какво значи японска стомана, може и някакъв трик да е, но са доста твърди (по спецификации ги дават 57-58 по рокуел скалата). Като за инструменти, купени от магазина са много ножове за малко пари (кичънейд-а го взех на промоция от билата, с точки за 18лв ). Жената не ги харесва, защото са много остри (старая се да са такива), особено на американския не му харесва ръбчето при дръжката - остро е и ако не внимаваш може да се порежеш, но аз го ползвам когато ми трябва по-голям нож. Тескомата е по-малка, но е много по-мислена (според мен) и е по приятна за работа. Режа върху дъската от снимката, мисля, че беше от дъб. И както по-горе някой писа, леко се изкриви от миенето само от едната страна. Не пречи особено, но ако объркаш как я слагаш на шкафа започва да се върти и мести - гадничко си е
Mogila, спомена, че имаш твърд нож 63 по рокуел. Как го остриш това нещо? Аз сега ползвам един камък от железарията, някакъв швейцарски, много твърд, и само с него мога да си наостря добре ножовете. Другите по-масовите и китайски се ронят и за нищо не стават.
Synthy хубави ножчета! 57-58 твърдост за тая цена е просто супер.
И аз с моя нож се порязах няколко пъти на това ръбче.
Моята жена изобщо не иска да докосне този нож, за който писах, че е 63 по рокуел Моля и се поне да го пробва, но не.
Как го точа ли? Сложно. Ще направя скоро снимки и ще покажа
Нямате си на представа колко се залъгваме, че си точим ножовете. Понеже съм гледал целия процес няколко пъти ще ви го разкажа:
1. Възстановява се контура на острието. На прост език си е чисто затъпяване на ножа.
2. Възстановява се наклона на режещия ръб. В домашни условия няма как да стане.
3. Режещият ръб се шлайфа до необходимата гладкост. Това горе-долу се опитваме да направим в домашни условия. Не че успяваме.
4. Няма повече. Това беше. Останалото е заглаждане вкъщи за да направим някакви микрограпавини по ръба, които улесняват рязането.
Това, което не казах. В зависимост от пораженията, твърдостта на стоманата и приложението на ножа се минава през 5-6 грида абразиви.
asahi: "... Останалото е заглаждане вкъщи за да направим някакви микрограпавини по ръба, които улесняват рязането."
И според мен аматьорското точене води до това - ръбът се превръща в микротрионче, но в повечето случаи това ни върши добра работа. Не вярвам всички да използват ножовете си за хирургически цели (пържоли, обезкостяван и подобни).
За някои цели, например за пластмасовите боклуци, предпочитам ножът да не е много остър, но серетираната част да реже добре. Както и дръжката да е с удобен захват и острието да се отваря и затваря с една ръка.
Различни цели, различни изисквания и предпочитания. Универсалните ножове са предимно за жени. "Дай ми нож!" --- "За какво ти е, жено?" --- "Да отворя консервата."
Kalimas, твоят дърворезбарски Mora 120 е доста специален и 2-3 пъти по-скъп от моите работни Mora с "въглеродни" остриета и пластмасова дръжка (много удобна и безопасна за работа).
Зеленият е под 20 лв. нов, взех го използван за 10 лв. След като го използвах цял месец за ремонти и остана достатъчно остър дори и след няколко грешни удара с чука по острието, купих нов Robust (сиво-черна дръжка, 25 лв.) - въглеродна стомана, дебелина 3.2 мм.
Важно е да разполагаш с някакъв нож, когато е необходимо, дори и ножът да не е най-подходящ. В казармата джобните ножки бяха задължителни. През джоба ми минаха десетина - губя моята, отивам на спортната площадка под висилката/успоредката, търся в пясъка отдолу и намирам друга ножка, плюс монети. Circle of knives
Хайде да покажа и аз моя любимец в кухнята- Takamura Migaki R2 Gyuto ръчно изработен и точен в Япония от семейна фирма с големи традиции.
Острието е с 21см. дължина и е направено от три слоя. Средният, режещият слой е от R2 прахова стомана и е с 63-64 твърдост.
Острието е екстремно тънко! Толкова тънко, че при рязане няма нужда да прилагам натиск. Теглото на ножа е достатъчно, което е само 150 грама Разрязвам примерно домат хоризонтано без да държа домата. Само движа ножа.
Рязането с него е наистина едно изживяване! Ако някой иска да види какво означава брутално остър нож, трябва да пробва някой от ножовете на Такамура!
Поради супер тънкото острие и голямата твърдост с този нож трябва много да се внимава какво се реже, защото може лесно да се нарани.
Според Асахи ние само си мислим, че точим. А може би някои от нас поне малко се доближават до истината? Или поне се стараят да се развиват.
Използвам специална система и специални камъни на марката Shapton. Включително кожа.
Разбира се меря и ъгъла.
Режещият ъгъл на този нож е толкова минимален(поради екстремно тънкото острие), че за него ползвам камъни с от 4000 нагоре зърно. С по груби камъни се губи твърде много материал от ножа.
Толкова швейцарски ножчета, колкото на guciguci и petervassilev не съм виждал през живота си!
Quazimodo, твоят с дървената дръжка си е направо класика за българската кухня! Имам такъв, но преди 15-20 години сглупих та му боядисах дръжката с бяла боя.
Mogila, това твоето си е чисто вманиачаване. Любимецът ти обаче е като нов, благодарение на прецизното заточване предполагам. Моите са доста надраскани от неправилното действие с "масата".
Mogila, впечатлих се, чес'но
Твоята установка и умения/знания (очевидно) далеч надхвърлят тези на запалените любители
Мен ми е любопитно, как точно точите с масат? Той не е направен да точи изобщо, съвсем друга му е целта. Поправете ме, ако греша, но масата служи за да се възстановят микро зъбчетата по острието, които са деформирани от употребата му (всеки нож, колкото и да е остър и полиран притежава такива). Така че, ако ножа е тъп в смисъла на изхабен режещ ръб - масата няма нищо да направи. Ако има масати, които заместват пила за метал - ОК, там сигурно може да се точи, но истинският масат не отнема от материала (както аз разбирам думичката точене).
> asahi написа:
>
> > Нямате си на представа колко се
> > залъгваме, че си точим ножовете.
>
> > Понеже съм гледал целия процес
> > няколко пъти ще ви го разкажа:
>
> > 1. Възстановява се контура на
> > острието. На прост език си е
> чисто
> > затъпяване на ножа.
>
> Май на този етап му викат клепане
> обикновените хора. Същото се прави
> и при мотиките, и при косите.
>
Мисля, че грешиш. Клепането е специфична операция с чук и наковалня. Идеята е същата - да получиш режещ ръб, но начинът на изпълнение няма общо с възстановяването на режещият ръб при ножовете. Косата при клепането освен да се изтъни ръба - се накъсва. Получава се някакъв мини/микро трион, който заточваш с бруста след това и с него режеш тревата. При ножовете, доколкото знам, това се прави с отнемане на материала като се шлайфа (примерно), а не с чука.
> > > Нямате си на представа колко се залъгваме, че си точим ножовете.
> > > Понеже съм гледал целия процес няколко пъти ще ви го разкажа:
>
> > > 1. Възстановява се контура на острието. На прост език си е
> > > чисто затъпяване на ножа.
> > Май на този етап му викат клепане обикновените хора. Същото се
> > прави и при мотиките, и при косите.
> Мисля, че грешиш. Клепането е специфична операция с чук и
> наковалня. Идеята е същата - да получиш режещ ръб, но начинът на
> изпълнение няма общо с възстановяването на режещият ръб
> при ножовете. Косата при клепането освен да се изтъни ръба - се
> накъсва. Получава се някакъв мини/микро трион, който заточваш с
> бруста след това и с него режеш тревата. При ножовете, доколкото
> знам, това се прави с отнемане на материала като се шлайфа
> (примерно), а не с чука.
Ти си го написал по-прецизно, аз просто гледах крайния резултат.
Вярно е, че нож не се клепе, виждал съм го само при коси и мотики. Но идеята е и при него да се създаде режещ ръб, който после да мине последваща обработка.
Масат се ползва за ножове с максимална твърдост до около 60 Рокуел. За по-твърди не става.
Аз опирам върха на масата на маса или нещо такова, хващам ножа с дясната ръка и се опитвам да поддържам един и същ ъгъл на ножа спрямо масата.
Правя 15-20 изтегляния на ножа по масата.
Обръщам и правя още толкова от другата страна.
После правя по още пет от всяка страна
После по 4
После по 3
после по 2
после по 1
Доматите и лукът най-много изхабяват ножовете. Киселата работна среда също спомага за това. Съответно ножът за зеленчуци изисква повече грижи.
Месото изисква още по-остър нож, но не го захабява толкова.
Викам си, няма да се обаждам по тая тема. Нямам с какво да се похваля (въпреки, че имам от един приятел китайско ножче с фенерче). Тя, тая тема какво и е общото с фотографята?
И после стана както винаги... съдбата ме ритна по кокалчета (за това после) и рязко се сетих, че става въпрос за sharpness...
Та, начи днес купих за семейството един бабек, щото в момента го нямаше на фирмата шпека "Бургас". Съдба... сух, сух, сух. Няма нарязване! С никакъв нож.
Някаква идея? Всичко по-дебело от реещо се есенно листо на вятър няма да става за дъвчене. Дали да не пробвам с ножчета Bic?
П.П. Просто се шегувам, темата ми е интересна.
/Кво друго да кажа, тук всички са въоръжени/?!
показва, че повечето плъзгат ножа с режещия ръб напред спрямо масата.
Доколкото схванах Mogila го плъзга обратно като мен, а Дънди според клипа показан от Julius другояче... Изглежда няма еднозначен отговор на твоя въпрос.
... Изглежда няма еднозначен отговор на твоя въпрос."
Зависи от целта, която си поставяш. Масатът е фина кръгла пила с надлъжни зъби. Можеш да нащърбиш острието, може и да го загладиш. За месо със сигурност трябва да го заглаждаш. За домати е по-добре острието да е леко назъбено. Разбира се най-добре е за тези цели да се ползват различни ножове.
quazimodo: "... По Великден поне час се занимавам с хирургия - обезкостявам разни агнешки 4-тинки"
Това с агнетата (всъщност шилета, ако са от супера) е една от малкото ми останали месоядни дейности, но е голяма мъка за мен. Не заради липсата на подходящ нож (твоят хирургически инструмент изглежда идеален за тази цел), а заради липса на знания по овча анатомия.
А самоделките на Златкоо ми харесват. Скъп, евтин - важно е да имаш нещо режещо в необходимия момент, когато си с фотоапарата навън. Любимото ми джобно "градско" ножче е едно стогодишно разлуфтено и леко счупено малко френско ножче, което ми подариха и аз го постегнах малко (няма го на снимката горе). Но ми върши работа в градски условия, въпреки че сега с тези детектори за метал в музеи, църкви, дори концертни зали е добре да търся нещо пластмасово.
А старият нож на Квазимодо заслужава да се възстанови с нови чирени и почистване и да се използва за миролюбиви браннишки цели.
Хъм.. все повече въпроси се пораждат у мен
За какво ви е нож докато снимате в градски (пък и не само) условия? За планината... там сигурно е задължително (предполагам, не съм планинар), но не заради снимането. Ама в града...
Synthy: "Хъм.. все повече въпроси се пораждат у мен
За какво ви е нож докато снимате в градски (пък и не само) условия?"
За повечето хора е странно, но ако си свикнал да разполагаш с универсален инструмент се чувстваш по-сигурен.
А ако снимаш като турист - ножката е необходима напр. да си разрежеш плода или опаковката на храна, която си купил от сергията в Истанбул или от магазина в Севиля. Не винаги може със зъби.
Но ако трябва да се влиза някъде, където има детектор за метал, заравям ножката под някой храст и винаги я намирам след това.
Аз за градски условия разнасям едно китайче с нож и вилица или това зеленото от снимката. Така намалявам пластмасата в обедните почивки, току ми потрябва и за да срежа нещо - хартия, тиксо, писмо... А за детекторите - оставям го на охраната и после си го взимам, до сега никакъв проблем не съм имал.
П.п.
При охрана съм виждал и „оставено” ножче и като на Julius
> Доколкото схванах Mogila го
> плъзга обратно като мен, а Дънди
> според клипа показан от Julius
> другояче... Изглежда няма
> еднозначен отговор на твоя въпрос.
Еех, ти сега нали не взимаш моето гъбаркане на сериозно? Остава и да се налага да пояснявам, че се бъзикам!
p.s.
То ако на филмите можеше да се разчита... не че не ми е болна тема факта, че хората масово спряха да четат и се
"ограмотяват" главно от тях, ама това е отделен въпрос.
Могила, хубав нож, но ако продължаваш да го тестваш на ръката си - скоро няма да виждаш цвета на кожата си/
Аха съм се зачел в нещо и веднага ми се пръкват разни въпроси.
Едно време, в бръснарницата на Красно село, имаше едни кожени каиши. Беше си много притеснително да гледаш как истински професионалисти търкат нагоре-надолу върху ремъка бръснач... а никой не казва с какви намерения.
Та, въпроси:
№1. Може ли да се подостри с кожа острие?
№2. Бръсначът категория нож ли е (щото бие по острота)?
Можеш, но това е финална фаза за финно заточване. Кожата е много финен абрзив. Ползва се необработената по-грапава страна. При по често ползване и при липса на сериозни затъпявания, не се стига толкова до другите методи за точене.
За по-добър ефект, може да се нанесе и малко заточваща паста.
>№2. Бръсначът категория нож ли е (щото бие по острота)?
Бърснача е специализирано острие. Не че не може да си режеш с него доматите или мезето ама няма да ти е удобен точно за тая работа.
Горното е за шкурката. Ползвах дъсчица и парчета от ламиниран паркет. Долното е с парче балса отгоре, мазнато леко с тефлонова гресчица и поръсено с нанодиамантен прах за окончателен финиш.
Дано да не съм досаден вече! Само искам да допълня и ако мога да помогна. Начи, реших си в приемлива степен проблема с такования сух сух сух бабек. Те: - първо във фризера за ден-два, после веднага бой с чука за пържоли. След тази процедура установих, че ножът не е баш от най-съществено значение.
Quazimodo, някои може да са усвоили "висшия пилотаж", но други не сме! Важното е да ни режат ножчетата.
В тази връзка я споделете: С кои продукти се затрудняват най-много ножовете Ви? В моя случай с:
- Недонакиснати сушени чушки (пресен пример отпреди 30 мин.)
- Моркови (понякога)
- Картофи (понякога се режат като масло, друг път се затруднявам с разцепването им, вероятно е до сорт)
Затова се реже с различни ножове. За моркови и картофи се ползва тънък широк нож, може и сатърче, и мека подложка. За тези точно чушки трябва много остър нож без значение дебелина и широчина и твърда подложка.
> Quazimodo, някои може да са усвоили
> "висшия пилотаж", но други не
> сме! Важното е да ни режат
> ножчетата.
>
> В тази връзка я споделете: С кои
> продукти се затрудняват най-много
> ножовете Ви? В моя случай с:
>
> - Недонакиснати сушени чушки
> (пресен пример отпреди 30 мин.)
> - Моркови (понякога)
> - Картофи (понякога се режат като
> масло, друг път се затруднявам с
> разцепването им, вероятно е до
> сорт)
>
>
И при картофите, и при морковите е до сорт, евентуално страна производител. Например от холандските моркови успешно можеш да си струговаш фигури за шах Понеже ползвам въртележка с горещ въздух за "пържене" на картофи, си изясних, че и от френските картофи нищо не става - трябва им по-дълго време за търкаляне от уж българските
Не е до сорт, а е до тънък нож.
С дебел или нормален нож при рязането на моркови се чува едно хрупане. Тоест това е по-скоро чупене от колкото рязане.
С много тънък и остър нож това не се чува и се режат като масло.
Картофите при мен се режат само от тежестта на ножа.
Огромните норвежки ГМО моркови вероятно имат и ДНК от костенурка и затова са подходящи за струговане и фрезоване.
А за картофите тънкият нож трябва да е добро решение, заради намаленото триене, по-слабите капилярни ефекти. Уж е прост зарзават, а трябва да го анализираме и да му търсим технологични решения.
Най-трудно ми е рязането на корабни и други яки въжета. Но им намерих цаката - запалката ... и тежкото пластмасово въже става на 2-3 части.
Точно затова използвам такива ножове с частично серетирано острие за боклукчийски цели (ножовете горе ляво на снимката от предишен пост). Заточвам с фина кръгла пиличка.
Идеални са за по-тънки въжета, режа отделните снопове, но за дебелите въжета са почти безполезни. Помага влачене във водата и разделяне на части чрез изгаряне. Затова си търся по-яки и същевременно удобни ножки със серетирано острие от въглеродна стомана.
Този Morakniv Pro Rope - Serrated Stainless Steel изглежда надежден и сравнително евтин, но не е сгъваем.
Определено не съм на зор. Днес ще сложа един заден свински джолан цял в гърнето със зелето. След дълга температурна обработка кокалът ще излезе без нож.
Благодаря. Заточващата система е ограничена до малко над 10.5 градуса заради щипките. Но ми се върти в главата да ги сменя с неодимови магнити и изцяло друг метод на захват. В момента едия Global е на 15 градуса а другия на 11 градуса и разликата се усеща. Но от друга страна нямам представа до какъв минимален ъгъл ще издържи стоманата. А и много остро не е за предпочитане че домочадието и без това си реже пръстите. На тъпи ножове стават инциденти а за бръснещи не искам и да си помислям.
Вкъщи има една Брабантия... за 15 год. който е дошъл на гости и се е опитал да реже с нея - винаги е почвал първо от тъпата страна! Каак са го мислили тоя дизайн холандци ли са, датчани ли... не помня случай някой да го е хванал от правилната страна от първия път!
И всички питат: Абе какъв е тоя тъпия нож?!?
Много е забавно после да им видиш учудването като го обърнат наобратно...
Вчера на новогодишния гала концерт в операта Зигфрид демонстрира как се кове меч по Р. Вагнер и това породи въпрос по темата. Кои от показаните ножове са (почти) изцяло ковани?
Якият нож на julius и антиката на quazimodo са ковани, вероятно и някои от ножовете на philip. По-тънките и лесни за заточване обикновено са щамповани.
Всеки Iron Man (или Fe-male, както е политически и химически по-коректно напоследък) знае най-добре характеристиките на показания нож, а и сега производителите прилагат някакви нови технологии.
Това с коването за домакински нож е малко излишно упражнение. Чак такива якости не са необходими. В съвременните години за ножове се ползва валцуван материал. Най-тънките и масови се щанцоват, а после се шлайфат за да придобият профила. Ето филмче, показващо целия процес.
Имайте предвид, че индустрията произвежда други режещи инструменти в много по-големи количества и върховите технологии са там.
За повечето китайски дамаскинчета предлагани в Алито пише, че острието (средния слой) е от стомана VG-10 (като моите 2). Открих български сайт, който предлага подобни заготовки, дали са ковани, горещовалцувани или комбинация от 2-те, нямам идея.
А ето и няколко ножчета, които никога не съм заточвал:
RAD_ATAN под изтъняване на острието нямах в предвид по малък ъгъл на заточване. 10 или 11 градуса е твърде малко. 15 е добре. Моят Такамура беше на 9 градуса, но го направих на 14, за да е по-стабилен.
Има хора, които изтъняват ножове. Примерно тук в Германия има един пич, който кове ножове, но и предлага услуга изтъняване. Тоест шлайфа цялото острие и го прави както искаш. Колкото е по-тънко острието, толкова по-лесно реже ножа тоест по-малко съпротивление има при рязане. Това е най-важното нещо.
Много хора купуват ножове на Global, Wüsthof или Zwilling, които са от добър материал, но са дебели и ги пращат за изтъняване. Без изтъняване тези ножове не са нищо особено, но след това режат страхотно! При него тази услуга струва към 25 евро мисля.
Не може един дебело изработен нож да реже добре. Но пък дебел е по-стабилен. Ето примерно на Асахи ножа е добър за месо с кости и рязане на груби неща. Но той поради дебелината си не може да реже добре. Примерно ако реже моркови по скоро ще ги чупи. Ще се чува хруп хруп хруп като реже.
Твоите Global също не са тънки. Могат да станат разбира се, но не чрез заточване на по малък ъгъл.
Мда, моркови и картофи режа с тънък нож. Но пък големият реже кисело зеле, домати и лук с лекота. За краставици - пак тънкия. Както вече споменах всеки нож е подходящ за едно и неподходящ за друго.
Вместо да си изтъняват ножовете защо тези хора не си купуват тънки?
Общо казано чрез изтъняване и създаване на добър профил може един нож за 100 евро да реже като един за 250 евро. А това си струва. После друг нож няма да искаш да пипнеш.
Mogila Това да дам пари за нож от порядъка да кажем на 200 до 500 лв. от качествена стомана и после да го изтънявам е нещо, което не мога да си позволя. Лично за мен е пълна глупост. написа:
RAD_ATAN Разбирам те. Много хора не могат да си позволят ножове за по 500 лева, затова взимат за 200 и модифицират.
Ако видиш разликата след една такава модификация ще си промениш мнението.
Но това с модификациите не е само на тема ножове. На не много хора им стиска да опитват.
Аз лично го правя и например с чинели. Понеже се занимавам и професионално с музика търся уникалност и специфични неща в инструментите. Така чинели за по над 1000 лева ги модифицирам било то с изтъняване или коване. Само така мога да получа уникални и изключително готини неща. Но трябва да му стиска на човек и да знае какво иска.
p.s. Не ги модифицирам лично! Давам ги на хора, занимаващи се с това.
Първият е на Yoshimi Kato 17 см. Сантоку
Вторият е ръчно изработен непалски нож Кукри
Третият е Узбекски ръчно изработен нож
Четвъртият е ръчно изработен от Костенски майстор
Ползвам го и още как, то наистина си заслужава
Обаче само за меса,плодове,зеленчуци и прочие, за кокалите гурка ножа е
трепач, с него и дърва можеш да цепиш, ама пак ми е жал
Този кукри е по-скоро боен нож или поне в онзи край на света - Индокитай, Индонезия, Филипините, го ползват за такъв. Имената и дължината са различни, но идеята е една - вдлъбнатото острие. Как се заточва идея си нямам. Но може би не е проблем за онези роботи в заводите за ножки.
Сега се сещам, че имам кован сатър, но не съм го ползвал от 20 години. С него отделяхме ребрата на прасето от гръбнака.
Ами не съм го точил още, имам го от една година и го пазя доста в общи лини, с него работя само аз в къщи, на другите не давам да го докосват Мисля си за много фин масат или 1500 шкурка, абе майната му аз съм привърженик нещата да се ползват, скоро ще му видя сметката
Първите 2 ножки на keri-di са ми най-удобни като конструкция. Отварят се лесно с една ръка, сравнително стабилни са, лесни за ремонт и поддръжка. Някои са с удобна за работа дръжка, имам и такива с яко дебело острие над 3 мм. Швейцарските над 111 мм са с подобно удобно отваряне/застопоряване.
За разлика от хубавите, големи и скъпи ножове, които майсторите използват в кухнята или държат само в дома си, тези яки и евтини сгъваеми ножки са истински работни мулета. Носиш ги навсякъде в джоба си, стават за ремонти и работа в двора, в гаража, за планината, удобни са и за боклукчийски цели.
Има общински наредби за спазване на обществения ред.
Забелязал съм, че в чужбина обществото също контролира. Веднъж си извадих къмпингарската ножка от раница да си срежа една ябълка и хората се отдръпнаха.
У нас няма смисъл да се спори с охрана или полиция за размера и вида на ножа. Инструктирани са да не допускат оръжие, ножове, опасни предмети ... без детайлно описание. И по-добре да е така.
Подобно на забраната за внасяне на алкохол в Кувейт преди 30+ години. Митничарите спазвали странното правило без детайлно описание "One man, one alcohol". Вследствие на това, чужденците, влачеши огромна бутилка на колелца, били обичайна гледка на летищата. Разказа ми го един приятел чех, който две години организира и участва в танцово шоу на лед в Кувейт.
Благодаря Mogila!
Не знам какво е забранено по разноцветната европа,но и двете фолдърчета са със остриета под 4".Това със черното острие е William Henry EDC E10 със клин 3.50",от последните бройки от серията,със стомана М390.
Другото е от яхтсменската серия на David Boye от кобалтова слав/негов патент/със клин 3".Яхта не мога да си купя,та затова си купих поне ножче за яхтсмени
Мноgo е добра,но ако е закалена правилно!Имах модел на Benchmade от тази стомана,острието на който беше като "кашкавалено"!
Кобалтовата сплав на David Boye е Уникална!
Е желязо не реже,но се заточва лесно,и държи много!
Кече или кожа може да послужи само за полиране. А при неадекватна употреба ще е само в минус.
За точене на тази стомана нямаш избор. Трябва да си купиш хубав/хубави камъни за твърда стомана. Тази се заточва лесно и без натиск. Понеже ножа е много тънък трябва финна 5000 иначе ще замине много материал от ножа.
Преди да започне да заточва този нож БХМарков, пък и който и да е, трябва да придобие увереност, че може да го прави добре. Ето - аз си мислих, че мога, ама като видях как наистина се прави разбрах, че не мога. Затова не си го точа сам. Другите ножове си ги точа и нямам оплаквания.
asahi да! И за това трябва да си купи един комбиниран евтин камък, примерно 1000/4000 с който да точи ножовете на съседи и приятели, докато му хване чалъма малко.
Една жена завела любовника си вкъщи и го помолила да и наточи ножовете, докато тя се изкъпе. Седи си човека, точи ножовете и изведнъж се сеща: Лелее, ама аз никога не точа ножовете у дома, а ножовете винаги са остри!
"Веднъж си извадих къмпингарската ножка от раница да си срежа една ябълка и хората се отдръпнаха."
Неподходящите ножки на неподходящи публични места винаги плашат някои хора, дори и в България, независимо дали са разрешени или не от законите. Забелязал съм, че малките ножки, близки до размера на 6-см швейцарски, които са напълно достатъчни за градски условия, почти не създават такива проблеми.
Както се очаква, теорията на заточването е доста сложна. Благодарение на възможността да се използват сканиращи електронни микроскопи и евтини (34-100 лв.) USB микроскопи, има много споделени резултати, дори и от хора, които нямат фотографските умения и техниката на участника във фоурма, който прави чудески снимки на дребни насекоми.
Изводът от снимките е, че при достатъчно голямо увеличение всеки режещ ръб прилича на ръба на серетиран (назъбен, трионовиден) нож, но с по-малка (средна) стъпка и височина.
Аз пък научих много неща от тази тема. Благодаря, добри хора!
Сдобих се с 3 камъка за точене (по-горе бяха пуснати няколко клипчета в тубата, един готвач показваше и класираше различни начини за точене) - грапавости съответно 400/100, 3000 и 6000. Благодарение на тях ножовете ми си възстановиха остротата. Този с грапавост 6000 (какви мерни единици са?) доста бързо ще замине - или аз нещо не правя както трябва, или е прекалено фин и бързо се износва.
Оказа се, че никак не е трудно да си наточиш домашният нож на шкафа ако внимаваш в това, което правиш и вникнеш в същината на процеса.
Личен извод: камъни за точене от железарията (дори скъпи, по 20-30лв) вършат горе-долу работа, но много бързо унищожават ножовете.
Synthy
>Този с грапавост 6000 (какви мерни единици са?)
Всичко зависи от стандарта, но май беше нещо от сорта, на колко реда частици (в микрони)могат да се съберат в един инч.
Аз си полвам едно обикновенно точило (като шиш дето са), камък 2000/4000, равен мрамор и кожа. Ама за кухненските си карам само на точилото. До сега не съм имал проблеми с месо и т.н., там си има и цака къде да решеш.
За зеленчуците от години имам два керамични.
Определението за grit size е колко частици едновременно могат да минат през отвор с площ 1 кв. инч. Има американска система за обозначение CAMI и европейска FEPA.
Synthy, 20-30 лева не е скъпо за камък за точене, а е ефтино. Лошо качество. Хубави камъни, които и повече издържат са от 30-40 евро нагоре, а има и по над 200.
Евтините камъни се изхабяват супер бързо, но не само заради кофти качество, а и заради неправилна употреба.
Човек трябва да знае първо какъв камък има. Има такива, които се ползват сухи, такива които само леко се мокрят и веднага може да се ползват, но много от тях пък трябва да се накиснат преди това.
Другото важно е да не се ползва натик при точенето!
Synthy “Оказа се, че никак не е трудно да си наточиш домашният нож на шкафа ако внимаваш в това, което правиш и вникнеш в същината на процеса.
Личен извод: камъни за точене от железарията (дори скъпи, по 20-30лв) вършат горе-долу работа, но много бързо унищожават ножовете.”
Защо да им берем кахър, ако ножовете са евтини и ни вършат работа? Ако са скъпи и качествени, тогава си заслужава и е задължително показаното по-горе заточване, за което се възхищавам на майсторите табиетлии .
Тъй като съм губел и сменял много ножове, стигнах до извода, че много от старите ножове са по-яки и надеждни (за общи, работни цели) от доста по-скъпите съвременни ножове с маркетингови описания на сплавите. Така е дори и при швейцарските ножки – старите със старата емблема и надпис са по-надеждни.
И тъй като темата започна от фотографската раница: в планината и на морето винаги нося комбинирана ножка с трионче (истинско, не микротрионче като острието на всеки нож), като алтернатива на ножа-секира трепач на Julius. Швейцарските режат клони до 4-5 см (ако не те хване горският ) – напр. за изработка на статив, укритие, щека. Напоследък нося и евтини (5-6 лв.) и леки овощарски сгъваеми триони, които са незаменими за разчистване на пейзажа преди снимка. https://photo-forum.net/static/site_pics/2024-01/1704729811_12_62.jpg
Тази система изглежда зле, но би трябвало горе долу да функционира. Главният проблем идва от ъгъла на заточване. Тези зададени там ъгли няма как да отговарят за всеки нож.
Ако искаш да наточиш добре, вземи един маркер и оцвети с него страните на режещия ръб. Така можеш да разбереш под какъв ъгъл трябва да заточваш. Трябва като точиш да изчезне черното от маркера.
Ако никой от ъглите не пасва с този на твоя нож, което най-вероятно ще е така, защото са на много голяма стъпка(17,20,25 градуса) ще трябва да направиш нов профил на ножа с един от тези ъгли. Примерно за джобно ножче или кухненски вземи 20 градуса.
Точиш с новия ъгъл с груб камък(примерно 350) равномерно от двете страни да изглежда симетрично.
После слагаш 600 и точиш от едната страна докато стане перчем? Не знам как се казва на български това. После от другата страна да обърнеш перчема.
После слагаш 1000( това е най-финното, което имаш) и правиш същата процедура но внимателно без натиск и обръщаш ножа няколко пъти и намалаш броя на заглажанията.
Това е.
Този по-сложен процес е само за пъвия път. После като ти се затъпи ножа, ще правиш само последната стъпка с 1000 камъка и леко без натиск. Но запомни кой ъгъл си ползвал.
Този перчем се усеща с пръстите като пипаш острието. Трябва да го има по цялата дължина на ножа.
Камъните с 70 и 120 зърно можеш да изхвърлиш на определените за целта места.
> Synthy, 20-30 лева не е скъпо за камък за
> точене, а е ефтино. Лошо качество.
> Хубави камъни, които и повече
> издържат са от 30-40 евро нагоре, а
> има и по над 200.
>
> Евтините камъни се изхабяват
> супер бързо, но не само заради
> кофти качество, а и заради
> неправилна употреба.
> Човек трябва да знае първо какъв
> камък има. Има такива, които се
> ползват сухи, такива които само
> леко се мокрят и веднага може да се
> ползват, но много от тях пък трябва
> да се накиснат преди това.
> Другото важно е да не се ползва
> натик при точенето!
Това с натиска - го разбрах по трудният начин Сега вече е малко по-различно
А камък 20-30лв. от железарията си е доста скъп. Масовите са по 3-4лв. Тези, които закупих са специализирани за тази цел, общо струват 220лв. и са водни - според ръководството им за употреба трябва да се накиснат като после се поддържа върху тях малка локвичка.
Със сигурност не са най-високо качество, но и нямат нищо общо с предишният ми уред за заточване. Засега съм доволен - направих ъпгрейд
petervassilev, Прав си, ако ножовете не са нищо особено, и аз мисля, че е излишна инвестиция в хубаво заточващи средства. моите в случая са някакви среден клас, но най-важното за мен е да са остри, да не се изхабяват бързо поради неправилна употреба и да ми е лесно да режа с тях. След наточването усилието, което трябва да приложа върху тях за да режа (чушки, лук, картофи, моркови...) е осезаемо по-слабо спрямо преди това. И се уморявам по-малко, няма опасност да ми се отплесне ножа защото е затъпен. Случвало ми се е ужким остър нож, а като тръгна да режа чушката от външната страна и да се хлъзга, върху лука да се хлъзне... не е добре - риска за инцидент се увеличава, а аз не обичам да съм порязан.
Synthy Тези изглеждат супер. Няма нужда да са от най-скъпите.
По принцип обаче е най-рентабилно и като отделено време и като пари да се ползва масат, с който да си поддържа човек ножовете остри и с камък само понякога, когато с масата вече не функционира.
Но ако ножът е с твърдост над 60 не може с масат!!!
Там си трябват камъни, но пък точиш много много по-рядко.
Много остър и тънък нож има много предимства. Едно от тях е, че от зеленчуците и плодовете не изтича толкова сок, а това влияе и на вкуса в последствие. Тъпия нож ги мачка и къса при рязане.
Като тръгнах да говоря за масати и за скъпо и евтино... качеството на масата е много важно. Както е важно и дали е фин или по груб.
Един от най-добрите масати е Dick Micro както и другите от тази марка
Ползвам такъв и резултатите са доста добри.
philip важно е на какво режем. Тази втората дъска от бамбук е един чудесен пример за това, на какво не трябва да режем. При това не е от значение посоката на нишките- дървото си е много твърдо.
Бамбукът е трева. Твърдостта на натуралният бамбук е 1380 по Janka Hardness Scale, колкото на белия дъб и твърдия клен. За твърдостта на останалите дървесини се ориентирайте тук.
Не се притеснявам ако ножът се затъпи от работа. Ще ме е яд ако се чукне в някой съседен нож или вилица и затова ножовете си ги мия и съхранявам отделно.
Явно удоволствието от поддръжката и възстановяването на ножовете не отстъпва от удоволствието от използването им и консумацията на мезетата.
И аз, въпреки че нямам специален интерес към кухненското приложение, научих много интересни нещо от ножарската тема, още с първите илюстрации на Mogila.
И доколкото става дума за рибарлък в друга техническа тема, какви ножове използвате за филетиране на риба? Налага ми се да го правя сравнително често с купешка риба (от пазара в Бургас) и ми се струва много по-трудно от рязане на зарзавати, агнешко и свинско.
И аз ползвах широки ножове, пробвал съм дори с нож за хляб, но е трудно.
Смятам да си купя по-евтин нож като този на снимките, но ще добавя и нескъпи Kevlar Diving Gloves - да ме пазят от острите перки и да използвам и за други работни цели, когато е необходимо.
В Кауфланд има такъв Сантоку със 17 см острие и бамбукова дръжка за 15-16 лева. С добро заточване и поддръжка ще свърши доста работа в кухнята. Като за първи нож от този вид е идеален.
В Толедо, малките момчета се дърпат пред витрините на десетките стари магазинчета за ножове, сърдити и мрънкащи, а майките им повтарят "Казах ти, няма да ти купим нож!".
Момичетата се прехласват по кукли до едно време, но мъжките ножарски мераци често продължават до късния пубертет, т.е. дори и след 60-те, както се вижда от темата.
Заразих се и се навих да си купя някои от показаните ножове и аксесоари за заточване. Разходите за кухненски ножове се оправдават лесно пред жената, но за другите ножове ще е трудно.
- Задай си въпроса: как се цепят дърва и ще разбереш.
Asahi: "Не се притеснявам, ако ножът се затъпи от работа. Ще ме е яд, ако се чукне в някой съседен нож или вилица и затова ножовете си ги мия и съхранявам отделно."
- Преди години имаше ТВ реклами на кухненски нож, който може да реже пирони.
Mogila бива, използвам една изпитана рецепта, само добавям дафинов лист, а жената винаги ме коригира и с копър. Разцепването на зелката (на 4) винаги изисква малко усилие. Преди 10-15 г. съм намирал от пазара много крехко и вкусно зеле. Напоследък обаче все попадам на доста плътно и с малко синтетичен вкус, за салата не става, но за готвене бива.
Тази зима преоткрих свинското с кисело зеле, но в гърне. Или гювеч - не ги различавам много. Киселото зеле е собствено производство, а свинското е на ребра. Слагам традиционните подправки плюс две ч.ч. зелева чорба. Отгоре херметизирам с цяло зелево листо, намазвам го с олио, захлупвам с капака и го оставям за 4 часа във фурната. Първи час на 220 градуса, другите три на 120.
Има и по-вкусно - деструктурирани сърми, също в гърнето. Постъпва се както с класическите, но плънкате не се увива в зелеви листа, а се разбърква със ситно нарязано кисело зеле. И, разбира се, хубавият нож много улеснява този процес.
След 10-на години в темата "Да си покажем лазерните ножове и бластери" вероятно ще има снимки на кухненски роботи с прецизни лазерни ножове. Подреждаме кубичните (по стандарта на ЕС) домати и краставици и машината вади за секунди готовата 3D салата с подканващо гласово съобщение "За ракията (по БГ стандарт) натиснете бутон ... "
> Рафи, ти ли ги предлагаш?
>
> Тиквички се режат лесно, а ножчето
> става и за мачкане на чесън
>
> докато се варят бутчетата за
> пилешката супа.
>
>
>
Май си любител на варените тиквички При такава дебелина на резените ще трябва да ги държиш цяла нощ във фурната, докато им изври водата
Petervassilev, Asahi, всеки път, като си пускам windows-а ми показва картинки с надписи за ИИ. От тази сутрин:
"AI may hold a key to the preservation of the Amazon rainforest"
Голяма реклама и популяризиране!
Quazimodo, пък аз си мислех, че си ги отънил тоя път. В студена фурна на 180° станаха за няма и час при това доста се свиха.
Я, каква тема имало в тоя форум
Аз също като част от колегите тук съм докарал нещата малко до крайност, ама какво да се прави, поне съчетавам двете хобита от време на време. -> Цък
И на двата резбарски ножа не им пише стоманата на острието, което означава че може да е всякаква евтиниика, обикновено 420 НС. По-скъпият е пройзведен (уж) в САЩ, другият в Украйна, което и е причината за по-високата цена, но едва ли и на качествата на незнайната стомана.
Необичаен и изискващ малко свикване нож, заради асиметричната си форма е изключително лесен за точене и възстановяване.
Най-универсалния нож, който съм имал - по-остър от скалпел, става за абсолютно всичко (но иска свикване). Реже изключително, беленето - с дясна ръка е доста трудно, с лява е супер.
Някой питаше за самозащита - това е инструмента.
Ако (недай си Боже!) ситуацията ескалира до фатални потребности - при тази форма и стомана - всеки мъж, който може да направи 10ина лицеви опори, може бързо и лесно да пробие и разцепи дървена летва с тойона и безпроблемно да си го дръпне обратно - само с рязък удар на ръката от рамото, без да вкарва цяло тяло в удара.
Порезните му качества са като на 20 сантиметров бръснач.
Извън това - историята на този вид ножове е много интересна. Създавани са за условия, в които сам мъж да може да убие и филетира елен в рамките на 30-40 мин, докато още не е станал на ледена буца (при -50'С), да го заточва бързо и лесно и да разчита на него с живота си за всяка беля, в която човек/мечка/вълк не стават за третиране с пушка.
Ако трябваше да остана само с един нож - щеше да е този, разчитам на него и при излети, в които теглото е фактор и не искам да нося походен трион/брадвичка.
Веднъж заточен - се поддържа относително лесно на колан с вакса.
Стоманата му, освен твърда е и много яка - удрял съм го многократно при цепене на дърва в гората и си е топ, в мрежата има как с нож от магнакът режат пирони върху наковалня, млатейки по ножа с чук, без по острието му да остават поражения.
Всъщност, извън конкретните инструменти - ножарството ни е нещо, с което трябва да сме патриоти - според DBK - пичовете от Дуло са в глобалното топ-3 на майсторите-ковачи на висок клас ловни и походни ножове (то затова се чака и по година, де).
Мисля, добре е да поддържаме нашите си занаяти и майстори - при които човек може да си поръча форма, вид стомана, вид третиране и всичко останало - много ще се радвам, ако някой сподели своя препоръка?
Не съм влизал от известно време във Форума, радвам се да видя "познати" лица - поздрави и хубав ден на всички!
Ами при мен е вече украинския, реших, че на американския по високата цена е предимно мито и транспорт. Доволен съм от ножчето, доста е остро. Само да видим колко време ще държи резец. https://www.youtube.com/watch?v=zICRnUGUKig
Днес в местния Кауфланд видях намалени разно ножове, вкл. 2 вида Сантоку. Добро впечатление ми направи една трислойна бамбукова дъска за рязане за 15-16 лева. Трислойната, защото среднияят слой е на 90 градуса спрямо външните. Има и двуслойна, но тя е еднопосочна. И по-евтина, разбира се.
Хайдушко рязане. Само така може да се постигне ефектът "По пет на нож".
Забелязал съм, че майсторите готвачи и жените пестят усилия и режат с мо-малко рамо, за да прилагат по-малка сила. А ние, хайдуците, предпочитаме режещата част да е на по-далечно и безопасно разстояние от пръстите.
Бамбуковите дъски, както вече обсъждахме, са доста кофти за ножовете.
Ножовете oт Кауфланд или подобни магазини са много красиви, но с доста лоши свойства(Виждал съм сравнително добри в Икеа!). Тоест бързо се затъпяват и cа с дебел профил. А колкото по-дебел е един нож, толкова повече усилие трябва при рязане.
Един хубав нож реже без абсолютно никакъв натиск. Когато режа примерно моркови е достатъчно да хвана ножа с два пръста и да го движа напред назад. Без натиск!
Мисля, че покупките на евтини неща води в крайна сметка до повече разходи. По-добре да вземе човек веднъж нещо свястно и да си го ползва 15 години.
Ето тук един много добър производител. Особено К серията.
Ехаа.. В сравнение с цените в кауфланд, тези са от друга вселена :D
Някой, който е свикнал да купува ножове от магазина за по 10лв. парчето, не мисля че би се прежалил за "същото" нещо за 200+лв.
Какво толкова пък му струва на онзи, скъпият... ще си режа с моят си, а пък като се изхаби, ще взема нов за 10лв. Супер си е: реже ли - режае.
Да, не са евтини, но особено за хората в нашия форум, където се купуват камери и обективи за много хиляди левове, не е проблем цената.
Ножът е нещо, което се ползва всеки ден. И може да остане и за внуците ти. Особено ако му поддържаш дръжката от време на време с подходящо масълце :)
Като прагматичен човек с инженерно образование предпочитам да съдя за качеството на едно изделие от неговите конкретни свойства, а не от името на магазина, където е купено. Конкретният Сантоку, който Златко си купи от Кауфланд, с правилно ползване и нескъпа поддръжка ще изкара в добър вид 50 години. Моят малкият със спуканата дръжка е сигурно на 10 и ми служи ежедневно. Вероятно в Икеа има по-красиви, а някъде другаде - направо извънземни. Вероятно притежаването им поражда страхотно задоволство, но задоволството от работата се поражда от конкретните свойства на инструмента.
Този сантуко нож, който ползваш, удобен ли ти е? Колкото пъти съм хващал да режа с него, толкова пъти съм се запитал - защо хората го използват като е толкова неудобен?! Сега си седи в шкафа и чака да ми дойде отново вдъхновение да го извадя и ползвам. най-вероятно проблема в моят телевизор, но все пак да потърся и още някой, който не го харесва
asahi нали и аз това написах. В кауфланд изглеждат хубави, но важните за един нож качества липсват. Няма как да ги имат на тази цена. Качествените материали и добрата изработка имат цена.
Ножовете от линка, който пуснах са със специфично тънко шлифоване и твърд материал.
Тези боклуци в Кауфланд и подобни магазини за по 10 лева, имащи производствена стойност под 1 лев, не си заслужава да се коментират изобщо.
Удоволсвието идва при ползването им разбира се. Тогава се и вижда разликата.
Научил съм се да го държа, да го движа и ми е удобен. Пробвах Сантоку с мастър-шефска дръжка - не ми е удобен. По-горе съм писал за разликите.
"Автор: Mogila
Дата: 15-05-24 15:33
asahi нали и аз това написах. В кауфланд изглеждат хубави, но важните за един нож качества липсват. Няма как да ги имат на тази цена. Качествените материали и добрата изработка имат цена."
Щях да се съглася ако говореше за свойствата на материалите, а не за цената им.
След като установим кой конкретен кауфландски нож ще сравняваме и му измеря границата на провлачване и твърдостта (защото имам къде да го направя) с какво ще ги сравним тези стойности?
Mogila
Странно изказване за човек претендиращ че има отношение към остриета. Но не ми се спори.
Красотата е част от стила на живот или пък липса. Всеки сам си избира и се чувства комфортно с избора си или пък не.
Бъди здрав
> Ето няколко предложения, за
> прилични пари. Май изглеждат ОК, а?
> От всичко, което знам и научих от
> тук - струват ми се добри ножове за
> не много $.
>
> Chunche
>
Когато стана главен готвач, непременно ще си поръчам такива За ниво доморасъл аматьор в кухнята и моите стигат
quazimodo Не си поръчвай такива ако станеш главен готвач.
Тези изцяло металните са от материал, който е подходящ по-скоро за прибори, от колкото за нож за рязане. А тези с дървените дръжки за домашна употреба.
Аз съм точно такъв като теб - аматьор в кухнята у дома, любител готвач. И трябва да ти кажа, че откакто се оборудвах с прилични ножове, готвенето ми е много по-приятно, поради тази причина поне две нива по-добро и най-вече много по-леко
Нещо почвате да си ги мерите, а трябваше да си ги покажем.
Ножа, който аз си купих от Кауфланд-а съм наясно, че не е нещо супер невероятно, но не ми и трябва. Просто исках да имам и ползвам и такъв нож. В интерес на истината не го ползвам много често, но определено има разлика от обикновените стари ножове.
Всеки си има нужди, страсти и възможности.
Zlatkoo Всеки има ножове от Кауфланд или подобни. Аз имам два такива и се ползват редовно.
Жена ми ги ползва, защото много бъpзо се изтъпяват и не се порязва. Аз ги ползвам до два дни след като ги наточа. После не могат да режат, но за нея това е идеално.
Средна хубост ножовете ми държат по 1-2 седмици без точене.
Много хубавите по няколко месеца.
Ако държиш на ножовете си, не си и помисляй за бамбук. Твърдостта му по Янка е около 5000, а добрите и щадящи дъски за рязане се правят от дървесина с твърдост 900-1350, като разбира се трябва да са енд грейн. И ако имаш скъпи и ценни за теб ножове, горещо препоръчвам гумените дъски за рязане на съименниците ти - Паркър Асахи, може и Хасегава (тя е малко по-мека, напълно не-плъзгаща се и чудесна за рязане на белтъчна храна).
п.п. също така забрави и за пластмасата
Моето ножче за дякане дето го взех, за сега си върши чудесно работата. Дялках и малко череша, и джанка. Но започна да се усещам леко захабяване. За сега го опреснявам с намокрена водна шкурка 1000 върху стъкло. Дали ще му е достатъчно във времето, или ще трябва да купувам камък някакъв. https://live.staticflickr.com/65535/53760562322_5bd3969d4e_z.jpg
Това ножче е сувенир и вниманието, което ще му отделиш, зависи само от твоите сантиментални чувства. Но ако си купиш подходящ камък ще можеш да го ползваш и за другите си ножове.
Untitled by Златко Григоров, on Flickr
Така по керамиката се търка само връхчето на ножа и не се захабява. Доста гости като са идвали, го обръщаха наобратно.
Не правете това у дома! (или как си прецаках голямата дъска)
Имах си хубава голяма ендгрейн дъсчица.
Един хубав ден дъската ми изчезна, питам жената?! Тя я прибрала под фурната на готварската печка, че е голяма и и пречи... Минава си времето и един хубав ден (след ~ 2-3 месеца) голямата дъска ми потрябва за едно месце... Вадя я и:
Да, трябват му само 4 малки дърводелски стеги и да избере какво лепило да ползва."
Минимумът е 4, но няма да са малки. Плюс 4 по-масивни гредички с дължина страната на дъската. За лепило всяко прясно поливинилацетатно лепило ще свърши работа. Безвредно е за човека. Може да се достави в пукнатината със спринцовка. След лепенето е препоръчително дъската да се пусне през калибриращ шлайф, а след това да се импрегнира с олио или зехтин. И никакво пресушаване повече.
> Да, трябват му само 4 малки дърводелски стеги и да избере какво лепило да ползва."
> Минимумът е 4, но няма да са малки.
Съгласен, 4 е минимума, то броят зависи от големината на дъската. За по-големи дъски може да са необходими 4 на едната страна.
> Плюс 4 по-масивни гредички с дължина страната на дъската.
Да, щом ще са гредички :)
> За лепило всяко прясно поливинилацетатно лепило ще свърши работа. Безвредно е за човека. Може да се достави в пукнатината със
> спринцовка. След лепенето е препоръчително дъската да се пусне през калибриращ шлайф, а след това да се импрегнира с олио или
> зехтин.
За лепилото нямам претенции, за калибриращия шлайф се колебая
Ако имаш достъп до калибриращ шлайф не се колебай. Осигурява плоскопаралелни страни с 2-3 паса с минимална загуба на дебелина. Такива машини се ползват в мебелни цехове, които работят с шперплат. С тях уеднаквяват дебелината на детайлите.
Asahi, Ddantgwyn, Zlatkoo, благодаря за предложенията!
Минаха ми подобни мисли преди ~ 6 месеца, когато беше инцидентът, но поради липса на нужните инструменти я бракувах. От тогава смених няколко обикновени дъски ~ 30х20 см., а бамбуковата "пенсионирах" в провинцията. В момента ползвам най-често една черешова и по-рядко една от явор.
Най-после попаднах (подариха ми) универсалния за мен нож - за работа, планина и море.
Голяма удобна дръжка с яки инструменти, отварящо се с една ръка сравнително дебело серетирано острие, подходящо за въжета, за пластмасови боклуци, за плашене на мечки и дори за работа и мезета, яки отвертки и достатъчно дълъг трион за клони.
При морско ползване дори не се появиха петна, средна и оптимална за мен твърдост, като при по-старите швейцарски ножки, а серетираното острие позволява дълго ползване преди заточване.