Автор: Markishky
Дата: 23-12-16 15:14
Малко обзорна информация за предстояшите астрономически явления, достъпни за наблюдение и снимане през новата 2017 г.
Ще има четири затъмнения – две слънчеви и две лунни.
Първото затъмнение ще бъде лунно – от полусянката на Земята, което ще се случи на 11 февруари. То ще бъде видимо от Северна и Южна Америка, Европа, Африка и Азия. От България ще наблюдаваме максималната му фаза в 02:44 ч. наше официално време на същата дата.
Пак през февруари, но на 26-и, жителите на Чили, Аржентина и Централна Африка, както и намиращите се в Атлантическия океан, ще могат да наблюдават пръстеновидно слънчево затъмнение.
На 7 август 2017 от Европа, Африка (без най-западните ѝ части), Азия и Австралия ще може да се наблюдава частично лунно затъмнение, което от България ще бъде видимо след изгрева на Луната в 20:29 ч. официално време (за София), а максималната му фаза (около 0.25) ще настъпи в 21:20 ч. Тогава южният (долен) край на лунния диск ще бъде затъмнен от земната сянка.
Безспорно най-забележителното явление за 2017 г. ще бъде пълното слънчево затъмнение на 21 август, което ще се наблюдава от Северна Америка и северната част на Южна Америка. То вече е наричано от много медии „Great American Eclipse“. Пътят на лунната сянка ще премине през северните части на Тихия океан, ще прекоси САЩ и по-точно – щатите Орегон, Айдахо, Монтана, Уайоминг, Небраска, Канзас, Айова, Мисури, Илинойс, Кентъки, Тенеси, Джорджия, Северна Каролина и Южна Каролина, след което ще продължи през централните части на Атлантическия океан. Пълната фаза на затъмненнието ще започне в 19:48:36 ч. и ще завърши в 23:02:34 ч. българско официално време. Най-продължителна пълна фаза ще може да се наблюдава от щата Кентъки около 18:20 UTC (21:20 ч. българско официално време), с времетраене 2 минути и 40 секунди. Очаква се изключително много хора – вероятно милиони туристи – да посетят Съединените щати за да наблюдават явлението.
Последното пълно слънчево затъмнение, наблюдавано от Северна Америка е било на 26 февруари 1979 г.
През 2017 г. ярките планети ще ни представят няколко небесни атракции: В началото на годината вечер след залез слънце ще бъде видима най-ярката планета – Венера. Тя ще се наблюдава като Вечерница над югозападния хоризонт.
На 5 октомври 2017 рано сутрин преди изгрев слънце Венера ще бъде видима много близо до Марс – в съединение.
На 13 ноември, макар и по-трудно, около един час преди изгрев слънце над източния хоризонт ще изгреят Юпитер и Венера във видима близост (около момента на съединение). Тогава с бинокъл двете планети ще могат да бъдат открити по-лесно в сиянието на зората.
Няколко комети с яркост, позволяваща да бъдат наблюдавани с бинокъл и снимани с телеобективи (че и с нормални обективи) ще прекосят зимното и пролетното небе през 2017 г. Първата е видима още от тия нощи на декември 2016, но е още слаба - около 9 mag. Това е периодичната комета 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova, която преминава през централните части на Слънчевата система (през перихелий) веднъж на всеки 5 години и 3 месеца. Още тези нощи тази комета ще може да се открие с по-мощен бинокъл, веднага след стъмване. Ще бъде ниско над югозападния хоризонт, в съзвездието Козирог. Задължително е обаче наблюденията да се извършват от място, достатъчно отдалечено от светлините на градовете. През февруари 2017 същата комета ще се наблюдава във втората половина на нощите високо над източния хоризонт – в съзвездието Херкулес.
През март и април 2017 ще може да се наблюдава с бинокъл втората очаквана по-ярка комета – 41P/Tuttle-Giacobini-Kresak, която ще бъде дстъпна през по-голямата част от нощите, като сравнително бързо ще прекоси съзвездията Рис, Голяма мечка, Дракон и Херкулес.
Третата очаквана по-ярка комета е непериодичната C/2015 V2 (Johnson), която ще се наблюдава с бинокъл най-удобно през май и юни, в съзвездията Воловар и Дева.
През 2017 г. условията за наблюдения на максимумите на най-активните метеорни потоци ще са по-добри от тези през 2016 г. Първият по-активен поток е Квадрантиди, чийто максимум ще бъде на 3 януари около 16:00 ч. българско официално време, с около 120 метеора на час. Вечерта на същата дата Луната ще залезе в 22:32 ч. за София, с 29% осветен диск, след което условията за наблюденя ще бъдат благоприятни, разбира се ако метеорологичните условия са също добри. Тъй като Квадрантиди имат кратък и интензивен максимум, няма особен смисъл да продължите наблюденията си през втората половина на нощта.
Наблюденията на максимума на метеорния поток Персеиди на 12 август ще бъдат затруднени от Луната. В нощите около тази дата Луната ще изгрява немного преди полунощ.
Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември 2017 около 08:30 ч. официално време, с около 120 метеора на час. Това означава, че наблюдения могат да се извършват в нощта на 13 срещу 14 декември. Луната ще изгрее към края на същата нощ със 15% осветен диск и няма да пречи.
Публикацията е редактирана (23-12-16 17:09)
|
|